Между пустинята и живота
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Между пустинята и живота». Краткое содержание книги:
От деня, кога разтвори двери Царството Божие, властта на Рома сама ще рухне - и никоя власт вече не ще я замени!
Словото ми лучи онези, които влизат в чужди дом и казват „Шалом Леха" (което значи „Мир на вас!") в душата си мълвят „Зло да ви порази!". Защото живеят в къщи от кедрови и елхови дъски, оковани със злато, обагрени с пъстра вапсилка, украсени с изваяния от финици, лози и цветни венци. Там живеят те - и на улицата излизат с дрехи, по четиритех краища на които висят сини ресни, за да им напомнят четворната смисъл на Божите заповеди.
Защо кълнеш, безумче, клетника, когото си посетил? Защо забравяш сините ресни и кедровия дом? Ти влизаш в бедната хижа на щастливеца - и не можеш понесе, че той ти не завижда на порфирата и кедровия дом!
Ще дойде ден - и ти ще му се молиш да ти посочи пътеката, що го е направила щастлив, ала той не ще ти я каже, защото никой не би дръзнал да разкрие ориста на своята душа!
Царството Божие го е направило честит. Ала ти питал ли си себе си де е Царството Божие? Да се бе запитал, лесно би го налучил. Защото - Царството Божие е във вас.
Още една притча ще ви дам - притча за Царството Божие.
Кога резбар поиска да направи скъпо украшение от дърво, той ще вземе чемшир. Не ще погледне окото му високите горделиви дървета, вирнали нагоре надменни корони. Той ще избере малкото дърво, защото е твърдо като камък и стегнато като мишци на бранник.
Така и Син Човешки, кога отвори дверите на Царството си, с ловка ръка и сигурен поглед ще подбере своите между вас - и Неговото сръчно око ще набележи избраниците си.
Що иска от вас Вестителят на Царство небесно? Иска да погледнете в душата си и да речете “Иехова шама!” (което значи “Бог е там!”). И когато страдате, изранени от людска неправда, да си кажете кротко в сърцето: “Йехова шалом!” (Което значи “Бог носи мир!”)
Имате ли душа за Божие жилище и сърце – за Божи мир?
Ако нямате, не питайте кой друм води към Царство небесно. Защото за безока душа няма друм към небесата и за нефели нозе няма пътека към вечността!
Това ви казвам – да се не блазните от лишни надежди и да не кърмите умиращи блянаве по отвъден живот.
Който има уши – да слуша!”
IV
Сафет, планинска височина, издигната над езерото Гинц Нецар. Светли скали, потънали в слънце. На север се възправят, стопени в горещо небе, белите къдрави върхове наХермон. На запад се гънат като вълни плоските бърда на Голонитис и Перея, които се изгубват като висока стълба към Цезарея Филипика. В дъното се вижда езерото, позлатено от обилни лъчи. Между тамарисите, капровите дървета и зокумите се гънат пътеки. Там, дето дървесата се разредяват, начеват цветни ливади. Стръмни пътеки водят от езерото към височината Сафет. Гората е пълна с мъже и жени. По пътеките се катерят тълпи.
Олда Свирачката (на няколко нагиздени моми). Не можем я намери: тука има толкова свят! А между учениците на Иешу бар Иосефа не можах да я съзра. Напразно бихме път от Кефар-Наум дo тука. Тя е останала в града.
Шеломит Танцувачката. Не е. Тука е, между народа. Иехуда ми поръча да я намеря и да й кажа нещо. Той би дошъл сам, но е болен.
Една мома. Мириам не ще се върне при него. Тя върви с Назарянина. Иехуда не вижда ли това? Та кой го не знае? Хора от санедрина заплашваха много пъти учениците със смърт - дано увещаят Мириам да се върне. Повечето другари на Кайафа й бяха любовници. А тя сега не дири никого. Те са луди по нея. Кайафа я желае.
Олда Свирачката. Пророкът учи на целомъдрие. Блудници тръгват след него и захвърлят своите, любовници. Вричат се да живеят без мъж. Вчера той каза в синагогата: „Блажени безплодните! Блажена утробата, която никога не е раждала - и гръдта, която никога не е кърмила!" Това казва той. И те го слушат...
Шеломит Танцувачката. Знатните го мразят, защото им отнема блудниците. По него тръгнаха всички. А те не ще му простят, защото не могат живя без сластни радости. Аз знам: те ще го убият. Никой от тях не вярва, а него всички хулят, че разбивал вярата и корял закона. Те ще го убият...
Олда Свирачката. Не. Него не ще посмеят. Та нали цял народ е с него!
Народът се раздвижва. По пътеката слиза надолу Иешу с учениците си. Гласовете млъкват. На поляната, дето спира Назарянинът, се трупат тълпи.