Между пустинята и живота
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Между пустинята и живота». Краткое содержание книги:
Иосеф бен Кайафа. Добре е да отиде. Той може там да сбере ученици. Там го не познават. Никой не ще го хули за греха на майка му. Добре е да отиде.
Едноокият роб. Той няма да отиде. Той каза на търговците: „Кажете на царицата това, що сте чули да говоря пред народа! Нека тя живее по веленията на Мешиах и като изпълни заповедите на Бога, нека си раздаде имота на бедните, да облече дреха от лен и боса да дойде при Мене, та да ме последва!" Това каза пророкът. Аз чух.
Абгата бен Езра. Галилеецът е много надменен. Аз не обичам това. Той трябва да говори, както подобава на столар.
Иосеф бен Кайафа. Казали той нещо за мене?
Едноокият роб. Боя се да ти кажа, господарю.
Иосеф бен Кайафа. Не. Ти ще кажеш всичко. Що ти каза той?
Едноокият роб. Той те нарече убиец. Той нападна мъжете от санедрина. Каза, че Кайафа е купил с подлост и злато първосвещенишкия чин. Той те не обича.
Иосеф бен Кайафа. Върви си и прави това, що си правил досега.
Едноокият роб. Господарю, имам да говоря.
Иосеф бен Кайафа. Още ли?
Едноокият роб. Още.
Иосеф бен Кайафа. Що?
Едноокият роб. Аз не мога вече да го следя и да ти казвам това, що подслушвам. Той е пророк. Аз се боя да ме не слети беда. Вчера пред мене се яви големият черен ангел на моята земя и ми каза да не подслушвам словата на Божия Син.
Иосеф бен Кайафа. Той не е Божи Син. Ти щевършиш това, що си вършил досега.
Едноокият роб. Господарю, моля те със сълзи на очи: не мога!
Иосеф бен Кайафа. Ще го вършиш!
Едноокият роб. Не. Убий ме! Не.
Иосеф бен Кайафа. Иди при Хаслева, предай му ножа си и му кажи, че съм поръчал да ти наложи наказание на непослушен роб! (Робът излиза.) Абгата, плочите! Къде са плочите? Още едно име трябва да се запише: Иешу бар Иосеф.
III
„Глас Господен се носи над водите! Властителят на славата гърми! Гласът Божи влиза в сърцето като шъпот, а излиза оттам като буря: чуйте го, синове на земята!
Над много води издигна Йехова седалището си. И своя престол сгради над бури, вихри и светкавици. Гласът на Елохима е мощен: кедри чупи гласът на Бога и троши несъкрушими канари!
Човече, чуй Моя глас!
Моето име е Девир, което значи Пророчество. Моето прозвище е Гедер, което значи Крепост. А ти си човек и ти нямаш ни име, ни прозвище.
Човече, чуй Моя глас!
Пророк Ошеа се ожени за блудницата Гомер. А вие Ме карате да слушам лудите бълнувания на вашите пророци и да вярвам в речите на език, побеснял от вино, блуд и гняв!
Нов език ще чуете от Мене - и нови пророчества ще ви донесе кървавият меч на Сина Божи! Не се ли боите от Оногова, за Когото вашите певци говорят, че с дъх разтапя като восък планините?
...Ти влезе в каменен град, опасан с яка стена, укрепи се с бойници и зъбери от гранит, затвори се в своята сетня крепост, приготви си лък - и стрели намаза с отрова. - Не, не! Смъртта и там ще те намери!
Когато настъпи Царство Божие, ще рухнат вси крепости и стрелите ще се впият в сърцето на стрелеца.
Ала и друга притча има за Царството Божие -то е притчата за града.
Притчата за града ще ви кажа. Сгради царят град и висока стена от камък го огради. И дигна здрави двери о дърво, обкова ги плътно с плочи от желязо и мед, запречи ги с лостове и подпори, а от двете страни на дверите издига стълпове за отбрана и кули за бой. Ала враг налетя една нощ града (то бе тъмна и бурна нощ, когато се не виждаше нищо - и пазачите на кулите спяха). И разтърси гръм крепостта - и паднаха кулите, а дверите се широко разтвориха. И влезе врагът, та плени съкровищата на града и в окови изведе бранниците, а царя взе роб.
На град, укрепен за бой, е подобно Царството Божие.
И всеки, който влиза в него, трябва да влезе като враг и насилник.
Истина, истина ви казвам: който не стане враг и насилник на душата си, не ще влезе никога в Царството, че то се взема насила - и похитителите стават данници на това Царство!
Знаете ли знака на Божието царство? Знак на Божието Царство е това, че в него няма робство, няма властник и данници, няма чужда повеля, няма казъни смърт.
Та що е вашето земно царство?
Не е ли - глума за душата? Не е ли - жалка измама, на която душата не ще робува занапред? Нима душата може да се окове или осъди? Нима може да се убие или разпне на кръст? О, безумни властници на плътта: душата не ще ви се никога поддаде!