Теодор Буун. Момчето адвокат
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Теодор Буун #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-247-3
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Теодор Буун. Момчето адвокат». Краткое содержание книги:
ТАЙНСТВЕН СВИДЕТЕЛ. САМО ЕДИН ЧОВЕК В СЪДЕБНАТА ЗАЛА ЗНАЕ ИСТИНАТА...
И ТОЙ Е НА ТРИНАЙСЕТ ГОДИНИ.
В Стратънбърг има много адвокати и макар че е само на тринайсет, Тео Буун е убеден, че е един от тях. Той познава всеки съдия, полицай и секретарка в съда, както и законите на щата. Мечтае да стане голям адвокат и да печели бляскави победи в съдебната зала. Но попада в нея по-скоро, отколкото е очаквал.
Тъй като знае твърде много, може би прекалено много, Тео се оказва в центъра на сензационен процес за убийство. Залогът е висок, но момчето адвокат няма да се спре пред нищо, докато правосъдието не възтържествува.
ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С ТЕОДОР БУУН И БЪДЕТЕ ГОТОВИ ЗА НЕВЕРОЯТНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ С ЛЮБИМИЯ РАЗКАЗВАЧ НА АМЕРИКА ДЖОН ГРИШАМ.
НОВ ТРИЛЪР ЗА НОВО ПОКОЛЕНИЕ ЧИТАТЕЛИ.
- Не съм сигурен какво означава това - заяви едно от момчетата.
- Означава, че не са преки. Ще ти дам пример. С колело ли дойде на училище?
- Да.
- Заключи ли го на стойката до знамето?
- Да.
- Ако след часовете откриеш, че някой го е откраднал, и на негово място завариш само отрязаната верига, ще имаш косвено доказателство, че са ти задигнали колелото. Никой не е видял крадеца, така че не съществуват преки доказателства. Нека предположим, че на другия ден полицията намери колелото в заложната къща на Рали Стрийт. Собственикът дава някакво име на полицаите, те разследват случая и стигат до млад мъж, който се занимава с кражби от много години. Тогава ще разполагат с убедителни доказателства, че той е извършил престъплението. Не преки, а косвени.
Господин Маунт кимна одобрително. Той ръководеше отбора по дебати на осмокласниците, а Теодор Буун беше една от звездите. Учителят не познаваше по-умно момче от него.
- Браво, Тео - каза господин Маунт. - И благодаря, че ни осигури места за утре сутринта.
- Няма защо - отвърна Тео и гордо зае мястото си.
Класът на Тео бе сред най-добрите в престижното държавно училище. Джъстин беше първокласен атлет, но не можеше да плува толкова бързо, колкото Брайън. Рикардо побеждаваше всички на голф и тенис. Едуард свиреше на виолончело, Уди на електрическа китара, Дарън на барабани, а Джарвис на тромпет. Джоуи имаше най-висок коефициент на интелигентност и винаги получаваше отлични оценки. Чейс беше смахнатият учен, който често правеше опасни експерименти в лабораторията по химия. Арън говореше испански, немски и, разбира се, английски. Брендън разнасяше вестници преди училище, търгуваше с акции в интернет и беше на път да стане първия милионер в групата.
Естествено, сред момчетата се открояваха двама безнадеждни зубрачи и поне един потенциален престъпник.
Класът си имаше дори собствен адвокат - нещо, което господин Маунт не бе виждал досега.
3
Адвокатската фирма „Буун и Буун“ се помещаваше в стара къща на Парк Стрийт, на три преки от Мейн Стрийт и на десет минути пеша от съда. В квартала имаше много юристи и повечето сгради на Парк Стрийт бяха превърнати в адвокатски кантори и офиси на архитекти, счетоводители и инженери.
Във фирмата работеха двама адвокати - господин и госпожа Буун, които бяха равностойни партньори във всеки смисъл на думата. Господин Буун, бащата на Тео, беше малко над петдесет, макар да изглеждаше доста по-възрастен. Поне в очите на Тео. Първото му име беше Уудс, но според сина му то звучеше по-скоро като фамилно. Тайгър Уудс - голфър, Джеймс Уудс -актьор. Тео продължаваше да издирва друг човек с малко име Уудс, въпреки че не губеше много време в разрешаването на този нищожен проблем. Опитваше се да не се тревожи за неща, които не зависеха от него.
Уудс Буун. Името на бащата бе изписано с черни букви на вратата на кабинета му. Той се намираше на втория етаж, докъдето водеха скърцащи стълби, покрити с износен мокет. Господин Буун работеше сам, откакто дамите го прогониха от долния етаж. Последното се случи по две причини. Първо, той беше много разхвърлян и в кабинета му винаги цареше хаос. (Тео обожаваше тази атмосфера.) Още по-непростим обаче се оказа вредният навик на господин Буун да пуши лула. Обикновено го правеше при затворени прозорци и изключен вентилатор. Ето защо въздухът в стаята се изпълваше с натрапчивия мирис на ароматизиран тютюн. Димът не пречеше на Тео, но той се тревожеше за здравето на баща си. Господин Буун изобщо не спортуваше. Почти не се движеше и бе започнал да пълнее. Работеше усилено, но винаги оставяше проблемите си в кантората за разлика от своята партньорка, майката на Тео.
Господин Буун се занимаваше с недвижими имоти - най-скучната област от правото според Тео. Баща му не стъпваше в съда, не излагаше случаите си пред съдия и не се обръщаше към заседатели. Можеше да се каже, че никога не напускаше кантората. Всъщност той самият често се наричаше „офисен адвокат“ и, изглежда, се задоволяваше с подобно звание. Тео се възхищаваше на баща си, но не смяташе да прекара целия си живот, затворен в някаква стая. В никакъв случай. Момчето мечтаеше за съдебната зала.