Небесни псета

Погледнах към билярдната топка, която тупна на земята с оглушителен трясък. Проститутката седна на билярдната маса, а топката се търкулна под стола ми. Лоша поличба! Жената се прозина широко, при което се видяха острите й жълти зъби, и се почеса между бедрата.

Един от наркоманите й изломоти нещо на испански, тя му се ухили и му отряза квитанциите. Забеляза, че гледам натам, и стана бавно, като ленива котка от масата. Тръгна към бара, като подръпваше впития оранжев клин. Отдолу беше гола-голеничка, беше само с една обувка и затова залиташе.

Щом се приближи, аз се облакътих на лепкавия плот и подпрях буза върху юмрука си. Онази мърла дойде право при мен и притисна едрите си като пъпеши гърди. Прокара пръсти през проскубаната си коса и навлажни с език напукани устни. Езикът й се белееше, тя вонеше на помийна яма.

— Ще ме черпиш ли едно, сладур? — изхриптя жената и отпусна длан върху бедрото ми.

Ноктите й бяха наплескани с червен лак и бяха изгризани до кръв.

Някой зад гърба ми отвърна вместо мен с леден глас:

— Я се разкарай оттук!

Изтиках проститутката и се обърнах. До мен стоеше висок бял мъж в добре скроен ленен костюм — беше блед като тебешир. Имаше валчесто лице и увиснала двойна брадичка. Носът му беше остър като ръба на панталона, а сребристите му очи проблясваха като на котка на лунна светлина. Мръснорусата му оредяваща коса бе прибрана на стегната конска опашка, прихваната с дебели сребърни халки. Мъжът ми протегна ръка.

— Марти Бърнс!

— А ти сигурно си Джон Дългуча — отбелязах аз и му махнах да седне.

— Както гледам, не ти е от най-дългите — изпухтя проститутката.

Сводникът вдигна светкавично ръка и я зашлеви през лицето. Главата й отскочи назад и жената простена тихо и жално. От раната, останала под окото й от сребърния пръстен върху кутрето на Джон Дългуча, се застича кръв. Личеше си, че аха, и жената ще изтърси нещо, но се взря в студените очи на сводника и реши, че е по-добре да си държи езика зад зъбите. Притисна длан към бузата си и се върна да си потърси втората обувка под билярдната маса. Нахлузи я надве-натри и закрета към изхода с малкото достойнство, което й беше останало. Изпроводих я с поглед и пак се извърнах към Джон Дългуча, който ме озари с усмивка. Барманът отново се изхрачи върху пода. Шишкавият дребосък също се беше изнизал.

Сводникът на име Джон Дългуча се намести на стола до мен и вдигна пръст към бармана, който му сипа едно „Гранд Марние“ — сложи му все пак и лед — а после отиде в дъното.

— Падам си по тая помия и туйто — поясни Джон Дългуча и отпи, — все едно лижеш путе с портокал.

— Изгарям от нетърпение да чуя мнението ти за банан с дайкири — отбелязах аз.

Джон Дългуча отметна глава, прихна в гръмогласен смях и ме потупа по ръката. Имаше дълги тънки пръсти с добре поддържани нокти, но кокалчетата му бяха издраскани и отекли, а палецът явно беше чупен и бе зараснал накриво.

— Голям образ си бил! Буркана ми каза, че си мъж на място.

— Не съм много сигурен, че това е комплимент.

Джоуи Буркана беше мутра, охраняваше един местен лихвар, когото навремето бях измъкнал от една каша. Викаха му Буркана заради стъкленицата, в която, ако се вярва на хората, държал в хладилника си гениталиите на опърничавите длъжници. Да ви призная, не съм виждал никога въпросния съд, но източници, на които може да се вярва, се кълнат, че съществувал.

— А, защо, Джоуи е свястно момче. Е, понякога си вре гагата където не му е работа, но кой не го прави! Разбираш ли?

Ухилих се и кимнах. Сводникът изпи до дъно съдържанието на чашата и задъвка кубчетата лед.

— Та какво ти каза Буркана? — поинтересува се той.

— Че търсиш човек, който да потърси някого.

— Точно така. Чуй сега какво искам от теб — подхвана сводникът. — Работя най-много с пет-шест момичета, нали разбираш? Не е кой знае какво, но така се оправям по-лесно, а и от твоята конфиденциална гледна точка си е много задоволително. Вършат си жените работата, а аз не ги тормозя. Не ми е в стила. Е, сегиз-тогиз ги строявам, нали разбираш, но не им се бъркам. Не ми е в стила. И да им ударя някой и друг плесник, гледам да не остават белези. Снабдявам ги с презервативи, внимавам да не им пробутат някой боклук вместо дрога. Но не им посягам, разбираш ли. Не съм по тези неща.