Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Седмата жертва - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Седмата жертва

Электронная книга - «Седмата жертва». Краткое содержание книги:

През 1992 година Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 37 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес. Романът „Седмата жертва“ е 21-а книга с главна героиня подполковник Анастасия Каменская. Действието се развива в Москва в края на 90-те години. Нито старши пълномощникът от криминалния отдел на милицията Настя Каменская, нито следователят Татяна Образцова биха могли да предположат, че участието им в телемоста „Жени с необичайни професии“ ще доведе до трагедия. След предаването тайнствен убиец започва методично да убива самотни бедни хора, а около труповете оставя непонятни послания. За кого са предназначени те — за Настя или за Татяна? И кой ще бъде следващата жертва?
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 181
Перейти на страницу:

Първите десет минути от предаването минаха спокойно, въпросите задаваше предимно Малахов, залата още не беше загряла и не проявяваше интерес към разговора. Настя и Татяна отговаряха поред, бяха предвидили всички тези въпроси. Най-важното беше да не позволяват да обсъждат собствените им личности, а по всякакъв начин да подчертават, че между мъжете и жените няма никакви разлики, освен чисто биологичните.

— Как ви споходи идеята да работите в милицията?

— Точно така, както тази идея спохожда момчетата и мъжете. Идеята съществува и един прекрасен ден тя спохожда и теб.

— И как се отнесоха към това вашите родители?

— Знаете ли, в годините, когато аз си избирах професията, трудно биха се намерили родители, които да са против този избор. В края на седемдесетте и началото на осемдесетте беше престижно да работиш в милицията.

— А не ви ли беше страх?

— От кого? — наивно окръгли очи Татяна.

— Как от кого? От престъпниците.

— От престъпниците се страхуват всички хора по света. Това е нормално. Другояче не може и да бъде.

— Значи се страхувахте от престъпниците, но все пак си избрахте тази професия…

— Олег, подобен страх няма почти нищо общо с избора на професия. Всеки човек знае, че ако се блъснеш с кола в бетонна стена, със сигурност ще умреш. С други думи, автомобилната катастрофа почти винаги води до осакатяване или гибел и няма човек, който да не го разбира. И въпреки това огромен брой хора работят като шофьори. Смятате ли, че те не се страхуват от смъртта? Страхуват се. Точно така и лекарите знаят, че има болести, за които днес няма лечение. От тези болести може да умре всеки, включително самият лекар, никой не е застрахован. В края на краищата всички ние знаем, че рано или късно ще умрем. Е, какво, да не живеем изобщо ли?

Водещият Малахов се пообърка, никак не беше очаквал такава логическа верига и не можеше да се сети как да реагира, затова обърна поглед към спасителната зала. За негов късмет някъде откъм средата й се показа вдигната ръка.

— Ето, виждам, че имаме въпрос от залата. Моля, вземете микрофона…

— А вие владеете ли бойни изкуства? — зададе въпроса си широкоплещест мускулест младеж, който подозрително много приличаше на борец.

— Аз — не — отговори Татяна и веднага улови укорителния поглед на Настя. Точно така, нали се бяха разбрали да не позволяват разговорът да се насочва към конкретните им личности. Трябваше да се поправи. — Бойни изкуства трябва да владеят онези хора, които непосредствено задържат престъпниците, а следовател е съвсем друга професия.

— Ами вие, Анастасия Павловна? — попита водещият. — Нали вие се занимавате именно със задържане, ако не греша?

— Грешите — лъчезарно се усмихна Настя. — Задържането е вече последният етап, най-лесният. Първо трябва да идентифицираш престъпника, да разбереш кой е той, после да го намериш. Аз се занимавам с това.

Залата се оживи. Хората в студиото съвсем не бяха глупави и всички разбраха какъв фокус бяха направили току-що героините на предаването. Зададоха им въпрос, едната от тях отговори, другата — не, при това вместо отговор на въпроса те чуха нещо неочаквано, нещо, което по-рано и през ум не им беше минавало. Така де, наистина… В главите на присъстващите гъмжаха мисли: какво ли друго да попитат, за да чуят в отговор не нещо банално, а ново, интересно?

— Имам въпрос към подполковник Каменская. Вие казахте, че знаете пет чужди езика. Често ли ви се случва да си имате работа с престъпници чужденци?

— Крайно рядко.

— За какво ви е било тогава да учите пет езика?

— За гимнастика на ума. Оперативният работник няма право да бъде тъп. Вие на друго мнение ли сте?

Въпросите валяха един след друг. В обсъждането се включиха и зрители от „Нови Арбат“, предаването се разчупи и оцвети. Настя и Татяна успяха на няколко пъти остроумно да се пошегуват, като предизвикаха взривове от смях и в студиото, и на улицата. Три минути преди края на предаването зрител от „Нови Арбат“ влезе в настървена схватка със зрител от студиото, като го обвини в мъжки шовинизъм и антиконституционно потискане на индивидуалността на жената.

И в този момент точно над главата на арбатския „феминист“ излетя ръкописен плакат:

ЩОМ СИ ТОЛКОВА УМНА, ОТГАТНИ

КЪДЕ ЩЕ СРЕЩНЕШ СМЪРТТА.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)