Вещицата [bg]

Бил Андершон вдигна капака на кошницата и извади един от сандвичите, които Гун беше приготвила. Погледна нагоре, преди бързо да затвори капака. Чайките бяха бързи и ако човек не внимаваше, можеха да отмъкнат целия обяд. Тук на кея положението беше особено опасно.

Гун го сръчка.

— Идеята наистина е добра — каза тя. — Откачена, но добра.

Бил затвори очи и отхапа от сандвича.

— Наистина ли го мислиш, или просто го казваш, за да зарадваш мъжа си? — попита той.

— Кога съм казвала нещо само за да те зарадвам? — каза Гун, а Бил трябваше да признае, че е права. През четиридесетте години, които бяха прекарали заедно, почти нямаше случай, когато тя да не е била брутално откровена.

— Всъщност доста мислих по въпроса още откакто гледахме онзи филм. Мисля, че би проработило и тук. Говорих с Ролф от бежанския център и изглежда там не е особено забавно. Хората толкова ги е страх, че не смеят дори да се доближат.

— Тук във Фелбака е достатъчно да идваш от Стрьомстад като мен, за да те считат за пришелец. Може би не е толкова странно, че не посрещат сирийците с отворени обятия.

Гун си взе още една питка, купена преди малко от пекарна „Сетерлиндс“, и я намаза с дебел слой масло.

— Значи, е време хората да променят отношението си — каза Бил и разпери ръце. — Тук има семейства с деца, избягали от войната и преживели кой знае колко още ужаси по пътя. Трябва да се погрижим хората да започнат да говорят с тях. Щом можем да научим сомалийци да карат ски и да играят хокей с топка, значи можем да научим и сирийци да плават, нали? Сирия има ли излаз на море, между другото? Може би вече знаят как се прави?

Гун поклати глава.

— Нямам представа, скъпи, трябва да провериш в гугъл.

Бил взе айпада, който още му бе под ръка след следобедното судоку предизвикателство.

— Да, Сирия граничи с море, но е трудно да разберем колко от бежанците са живели до брега. Винаги съм казвал, че всеки може да се научи да плава, така че това ще е добра възможност да го докажем.

— Но не е ли достатъчно да го правят за удоволствие? Трябва ли да се състезават?

— Това беше цялата идея на „Приятни хора“[3]. Че ги мотивира истинското предизвикателство. Беше като statement[4].

Бил се усмихна. Виж ти, можел да се изразява така, че думите му да звучат информирано и обмислено.

— Да, само че защо трябва да бъде — как го каза? — statement?

— Иначе няма да има такъв ефект. Ако повече хора се вдъхновят, както стана и с мен, може да се получи верижна реакция. Така ще е по-лесно за бежанците да бъдат приети в общността.

Бил си представи как дава началото на национално движение. Големите промени все трябваше да започнат някъде. Това, което започна със световното по хокей с топка за сомалийците, можеше да продължи с плаване за сирийците и да стигне кой знае докъде!