Английският шпионин [bg]

— Какво ще ни приготвите утре вечер? — попита бившата принцеса.

— Това ще е изненада — отговори Колин с особения си акцент.

— О, добре — каза тя, като го удостои със същата усмивка, която бе виждал на безброй корици на списания. — Обичам изненадите.

Екипажът беше малък — общо осем души, и в задълженията на готвача и неговия помощник влизаше да измият порцелановите съдове, чашите за вино, сребърните прибори за хранене, тенджерите, тиганите и приборите за готвене. Те стояха рамо до рамо пред мивката дълго след като бившата принцеса и нейните спътници си бяха легнали, ръцете им от време на време се докосваха в топлата сапунена вода, а костеливият ѝ ханш се притискаше в бедрото му. А веднъж, докато се разминаваха с мъка покрай шкафа за кърпи, твърдите зърна на гърдите ѝ прокараха две линии през гърба му, изпращайки електрически импулс и приток на кръв към слабините му. Те се прибраха сами в каютите си, но няколко минути по-късно той чу тихо почукване на вратата си. Тя му се отдаде, без да издаде и звук. Беше като да се любиш с глухоняма.

— Може би това беше грешка — прошепна Амилия в ухото му, когато свършиха.

— Защо го казваш?

— Защото ще работим заедно дълго време.

— Не толкова дълго.

— Не възнамеряваш ли да останеш?

— Зависи.

— От какво?

Готвачът не каза нищо повече. Тя отпусна глава на гърдите му и затвори очи.

— Не можеш да останеш тук — каза той.

— Знам — отвърна Амилия сънливо. — Само за малко.