![Мишената [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/1/mishenata-bg-download.jpg)
Мишената [bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 978-954-769-383-8
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мишената [bg]». Краткое содержание книги:
Потър внимателно го погледна. Той знаеше всички детайли по въпросната операция, включително и факта, че Рийл и Роби не биваше да оцеляват след нея.
— А миналото на Рийл? — попита президентът. — Ти лично я обвини в действия, които биха могли да доведат до…
Тъкър го прекъсна. Това беше нещо нечувано. Когато президентът говореше, подчинените му мълчаха и слушаха. Но тази вечер Еван Тъкър май виждаше и чуваше само това, което искаше.
— Те са най-добрите, сър — рече той. — А при тази операция ние със сигурност се нуждаем от най-добрите. Както вече споменах, с ваше позволение те ще бъдат специално проверени и инструктирани с оглед представянето им да бъде на максимално високо ниво. Но ако не издържат на проверката, съм подготвил резервен екип, който е добър почти колкото тях и със сигурност има качества да изпълни задачата. Но предпочитанията ни не са на страната на резервния екип.
— А защо просто не изпратим хората от резервния екип? — подхвърли Потър. — Така ще отпадне цялата процедура по подбора и проверката.
Тъкър насочи вниманието си към президента.
— Принудени сме да подходим именно по този начин, сър — каза той. — По ред причини, които вие със сигурност разбирате…
Тъкър се беше подготвял в продължение на седмици за този момент. Внимателно беше проучил биографията на президента и особено времето като главнокомандващ. Дори беше успял да се сдобие с копие на психологическия му профил, направен преди много години — още докато се бе опитвал да влезе в Конгреса. В него се подчертаваше, че е умен и уравновесен човек, но не чак толкова. Това говореше за един малък недостатък. Той не бе готов да признае, че невинаги е най-умният и най-информираният човек в компанията. Някой би казал, че това говори за сила, но Тъкър беше убеден, че става въпрос за уязвимост, от която би могъл да се възползва.
И вече се възползваше.
— Да, да, разбира се — каза президентът.
Лицето на Тъкър остана безизразно, но вътре в себе си той изпусна въздишка на облекчение.
— Аз уважавам както Роби, така и Рийл — приведе се напред президентът. — Но пак ще повторя, че в случая нямаме право на грешка, Еван. Затова трябва да им извадиш душите, за да бъдеш абсолютно сигурен, че са готови за тази мисия. Не успееш ли, изпращаме втория екип, ясно?
— Кристално ясно, сър — отвърна Тъкър.
3
Неспособен да заспи, Уил Роби гледаше в тавана и слушаше тропота на дъжда навън. Главата му заплашваше да се пръсне от болка, която нямаше да спре дори когато престанеше да вали. В крайна сметка стана от леглото, облече дълъг дъждобран с качулка и напусна апартамента си на Дюпон Съркъл във Вашингтон.
Разхожда се близо час в мрака. В това ранно утро почти не се срещаха хора. За разлика от други големи градове Вашингтон наистина спеше. Поне онази част от него, която можеше да се види. Другата — тази на държавното управление, която съществуваше под земята или в бетонни бункери, разположени в ниски и невинно изглеждащи сгради — не мигваше дори за секунда. Включително и сега тя действаше с напрежението и ефикасността, присъщи на нормалното работно време.
На улицата се появиха трима млади мъже, малко над двайсетте. Роби ги забеляза отдалече и светкавично прецени какво ще искат от него. Наоколо не се виждаха ченгета, нямаше и свидетели. Той нямаше нито време, нито желание за това, което предстоеше да се случи. По тази причина се обърна и тръгна директно към тях.
— Ще се разкарате ли, ако ви дам малко пари? — попита той най-едрия от тримата.
Беше висок колкото него — малко над метър и осемдесет и тежеше около деветдесет килограма. Стегнатите му мускули бяха закалени на улицата.
Здравенякът разтвори якето си, под което мътно проблесна черен 9-милиметров зиг.
— Зависи колко пари — рече той.
— Стотачка?
Младежът погледна двамата си приятели.
— Направи ги двеста и можеш да се разкараш, човече.
— Нямам двеста.
— В такъв случай ще хапнеш дървото веднага!
Той посегна към пистолета си, но Роби вече го беше измъкнал от колана му и със същото движение смъкна панталона му. Здравенякът се спъна в него и почти падна.
Приятелят му отдясно извади нож, после в очите му се появи смайване. Не му оставаше нищо, освен да гледа как Роби го обезоръжава, а след това му нанася три светкавични удара — два в десния бъбрек и един в челюстта. Последва ритник в главата, който го събори на асфалта.
Третият не помръдна.