Обречена на ранен гроб [bg]

Усмихнах се при похотливия поглед, който той ми отправи.

— Това е просто от роклята — подразних го аз. — Начинът, по който се дипли кара бедрата и гърдите ми да изглеждат по-големи. — Яркочервената тафтена рокля имаше допълнителни ивици около гърдите ми, прикриващи леките банели, които придържаха роклята без презрамки нагоре. След това тези ивици се събираха към бедрата ми, преди да се разперят във формата на рибя опашка към края на дългата, тясна пола. Това беше най-префърцуненото нещо, което някога съм носила.

Боунс се засмя ниско.

— Не мога да спра да се чудя как ще те взема докато си в нея. Точно в момента съм решил да е изотзад, макар че това може и да се промени до края на операта.

— Защо дойдохме на това, ако ще ме задиряш наум, вместо да гледаш представлението?…

— Защото това е забавление само по себе си — отговори ми той с порочна усмивка. — Ще се наслаждавам на това да си представям всички неща, които ще ти направя веднага щом останем сами.

След това той стана по-сериозен и блясъкът напусна очите му.

— Всъщност си мислех да видим операта, да си направим късна вечеря и след това да се поразтъпчем в проучване на града. Макар че ще си имаме ескорта, който да ни следва, предполагам не е нужно той да ни е залепен за задниците. Това би ли ти харесало?

Ченето ми увисна. Да се разхождам наоколо без пълно бойно снаряжение по тялото си и въоръжена бригада до лакътя ми? Просто на обиколка по забележителностите, като обикновените хора?

— Бих ти отговорила на всеки език, в който присъства думата да. Моля те кажи ми, че не си на път да кажеш шегичка.

— Не съм. Представлението ще започва. Да намерим местата си.

— Добре.

— Нещо си много лесна за убеждаване, а? — онзи лукав тон се беше завърнал в гласа му. — По-късно ще се възползвам от това.

Когато завесите се спуснаха за антракта, знаех със сигурност три неща: обичах операта, исках питие и имах нужда да пишкам.

— Идвам с теб — оповести Боунс, когато дадох гласност на повика си към тоалетната. Завъртях очи.

— Има си правила относно това.

— Трябва да освежа червилото си. Кат, имаш ли нещо против да те придружа? — попита Соня. — Боунс, ти можеш да вземеш малко шампанско. И аз бих искала една чаша. Зад тоалетните е, така че няма да имаш затруднения да ни откриеш.

Преводът беше очевиден. Боунс би бил наблизо в случай че има опасност от какъвто и да е вид, било то от заблуден поклонник или смъртоносен немъртъв ентусиаст, а аз щях да си имам бодигард. Той кимна.

— Мога да ви ескортирам. Не го раздавам като свръхзащитнически настроен. Това е просто любезност.

— Разбира се — устните ми трепнаха. — Както кажеш.

Имаше дълга опашка пред дамската тоалетна. Боунс изпухтя развеселено, когато видя колебливия ми поглед към празния вход на мъжките тоалетни.