Обречена на ранен гроб [bg]

Тя погледна към Боунс по целенасочен начин, след като изрече това, давайки ми да разбера, че не беше пропуснала по-раншния му неучтив коментар.

— Ще се опитам да запомня това, скъпа ми Соня — отвърна той сухо.

— Естествено ще искате да се освежите и настаните. Кат, има плодове, сирене и охладено вино. Боунс, да изпратя ли някого горе за теб сега или по-късно?

— По-късно. Първо трябва да поговоря със съпругата си.

Тонът му отново съдържаше нотка на предизвикателство, когато изрече тези две думи. Соня и Ноел излязоха. Още преди стъпките им да заглъхнат, Боунс ме подхвана.

— Дявол да те вземе, Котенце, мислех, че това вече сме го минали, но ето че ти отново решаваш какво аз мога или не мога да понеса, без да си го обсъдила с мен!

Някои от разкаянията ми ме напуснаха при наличието на обвинителния му тон.

— Мислех си, че не означава нищо, за това не ти казах.

— Нищо? Много фин начин, по който да опишеш опита на прочут вампир да те открадне право от леглото ни.

— Не осъзнавах, че се случва именно това!

— Знаела си, че нещо не е наред, но го скри от мен. Мислех си, че си се научила преди шест години, че да криеш неща от мен е грешка.

Това беше удар под кръста. Няколко месеца след като с него се бяхме срещнали, нечовешкият ми статус беше разкрит, след като бях арестувана за убийството на губернатора на Охайо. Тогава не знаех, че Дон, ФБР агентът, който ме разпитваше, е братът на некадърния ми баща вампир, който е забременил майка ми само защото е правил секс с нея твърде скоро, след като е бил превърнат. Също така не знаех, че Дон е наясно от рождението ми, че съм полувампир. Просто си бях помислила, че Дон е старши агент от ФБР, който знае за вампирите — и който би убил Боунс, ако не приема предложението му да се присъединя към него и елитния му секретен екип.

Така че бях измамила Боунс и бях избягала с Дон, вярвайки, че това е единственият начин да спася живота му. Боунс не прие това, че го изоставих, много добре. Отне му над четири години, но ме намери и ми показа колко съм грешала като съм си мислела, че е невъзможно да сме заедно. Все още изпитвах ужасна вина заради това, което сторих тогава, а ето че той току-що беше заврял горещ ръжен в тази стара рана.

— Колко дълго смяташ да ме наказваш заради това? Ако последният ти коментар служи за някакъв индикатор, предполагам, че това ще ми бъде натяквано с години.

Част от гнева напусна изражението на лицето му. Той прокара ръка през косата си, отправяйки ми разочарован — но по-малко проклинащ — поглед.

— Имаш ли си някаква идея през какво щях да премина ако се събудех и откриех, че си изчезнала безследно? Това щеше да ме докара до лудост, Котенце.

Поех си дълбоко дъх и го изпуснах бавно. Ако си мислех, че Боунс може да изчезне в съня си, отвлечен от някакъв странен вампир с непознати цели, аз също бих изгубила всяко подобие на рационалност. Стегни се, Кат. Сега не му е времето да се препираме за коментари, които никой от вас не е мислел наистина.