Измамата на краля [bg]

Малоун се втренчи в момчето.

— Ще ми кажеш ли какво става, синко? — попита той.

Иън не отговори.

— По всичко личи, че тези мъже са преодолели много препятствия, за да се запознаят с теб.

— Спокойно, Малоун — подхвърли Норс. — Това изобщо не те засяга.

— Тук си напълно прав — кимна Малоун и се облегна назад.

С изключение на факта, че и собственият му син беше в колата. Норс остана извърнат назад с насочен в Малоун пистолет. Колата продължаваше да си пробива път сред все по-оживения трафик.

Малоун се опитваше да си припомни топографията на Северен Лондон, през който минаваха в момента. Позна моста, по който прекосиха Риджънтс Канал — воден път, който се извиваше като змия през целия град, за да се влее в Темза. От двете страни на четирилентовата магистрала се издигаха внушителни дървета. Сред все по-натоварения трафик Малоун успя да зърне прочутото игрище за крикет „Лордс“, близо до което се намираше прословутата Бейкър стрийт на Шерлок Холмс. Малко по-нататък беше и Малката Венеция.

Прекосиха канала за пореден път и той успя да зърне ярко боядисаните лодки, които се разминаваха във водата. Повечето от тях бяха дълги, но с ниски бордове, за да могат да се промъкват под схлупените мостчета. От двете страни на булеварда с оголени дървета се виждаха дълги редици еднофамилни къщи, между които тук-там стърчаха високи жилищни блокове.

Дивийн насочи мерцедеса към една от страничните улички. Обстановката не се различаваше особено от тази в Атланта, където някога беше имал собствен дом. Три завоя по-нататък влязоха в просторен двор, ограден от трите си страни с високи храсти. Мерцедесът закова пред преустроена конюшня, боядисана в пастелни тонове.

Норс слезе, следван от Дивийн. После отвориха задните врати.

— Излизайте — нареди Норс.

Малоун стъпи на павираната алея, очертана от изумруден мъх. Гари и Иън направиха същото от другата страна. Иън направи опит да побегне, но Норс го сграбчи и заби главата му в колата.

— Прави какаото ти казват! — изкрещя Малоун. — Ти също, Гари!

Норс заби пистолета си в тила на Иън и го притисна с цялата тежест на тялото си.

— Да не си мръднал! Къде е флашката?

— Каква флашка? — попита Малоун.

— Накарай го да млъкне! — процеди Норс.

Юмрукът на Дивийн потъна в корема на Малоун.

— Тате! — изкрещя Гари.

Малоун се прегъна на две в опит да си поеме въздух, но все пак успя да направи знак на сина си, че е добре.

— Флашката! — извика Норс. — Къде е?

Малоун бавно се изправи, притискайки корема си с длан. Дивийн се отдръпна крачка назад и се приготви да му нанесе нов удар, но Малоун го изпревари и коляното му потъна в слабините на Дивийн. В същия миг десният му юмрук се стрелна напред и го улучи в челюстта.