Доктор Стъклен [bg]

— Така е, сър — Лангтън се зачуди откъде ли началникът е разбрал за мъртвеца на доковете. И защо изобщо му е притрябвало да знае за него?

Пърсел се настани в коженото си кресло.

— Какво открихте?

Лангтън сподели първоначалните си впечатления по случая. След миг колебание, спомена̀ и бурската връзка.

Пърсел се приведе напред.

— Сигурен ли сте?

— Кръстосаните меч и рало, татуирани на лявата ръка на мъртвеца, доказват, че е бур, сър. Мелницата на дясната ръка пък означава, че е бил войник в южните батальони, най-вероятно — ако си спомням добре — от частите в Грааф-Рейнет или в Уйтенхаг. Уверен съм, че съдебният лекар ще открие по тялото още татуировки.

Пърсел загаси пурата си.

— Така значи. Бур на Свода. Възможно ли е този факт да има някакво невинно обяснение?

Лангтън се замисли за момент.

— Възможно е, но се съмнявам, сър. След примирието някои от взводовете в Трансваал се заклеха да отмъстят, а Сводът е нашето най-велико инженерно постижение. Би било страхотен удар за тях.

— Да провалят тържественото откриване?

— Или да сторят нещо още по-лошо.

— Прав сте — Пърсел въздъхна и посегна към телефона. — Не обичам да моля за помощ, но въпросът е изключително деликатен. Ще осведомя Министерството на вътрешните работи, че имаме съмнения за пуснат в ход бурски заговор.

— Налага ли се, сър? Разследването е едва в началото си.

— Нямаме избор, Лангтън, не и при положение, че на риск е изложена безопасността на Нейно величество. Дръжте ме в течение.

Лангтън пое към вратата, но после се поколеба.

— Сър, мога ли да попитам нещо?

Пърсел, с ръка върху слушалката на телефона, вдигна очи.

— Кажете.

— Как узнахте за тазсутрешното убийство? И защо пратихте мен да го поема?

Пърсел се свъси.

— Вече отчет ли трябва да ви давам, Лангтън?

— Разбира се, че не, сър — Лангтън отвори вратата на кабинета и вече беше с единия крак вън, когато началникът го повика обратно.

— Секретарката ми ежедневно ми изготвя сводки за всички случаи от последните дванадесет часа — обясни Пърсел — и аз реших, че това убийство е отлична възможност да докажете, че вече сте се… възстановил. Не съм сгрешил, надявам се.

— Сър — Лангтън затвори вратата на кабинета, но на излизане от преддверието на секретарката беше на косъм да се върне и да зададе на началника още един въпрос. Не че отговорът би променил нещо. Дори и случаят наистина да е бил включен в сводката за тазнощните престъпления, защо именно той е привлякъл вниманието на главен инспектор Пърсел? За съжаление, убийствата не бяха рядкост: както в пристанищния, така и в централния район на Ливърпул средният им брой беше по четири-пет на седмица, понякога и повече в моментите, когато хиляди току-що получили възнаграждението си моряци наводняваха доковете, готови да станат плячка на крадците.