Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Той все още й вярваше. Мислеше, че просто е допуснала грешка. Нямаше представа какво дебне зад красотата, дрехите и ритуалните напеви.
Но все пак същата тази слепота не му позволяваше да прозре какво дебнеше и под моята кожа. Ианта отново сведе глава.
— Ще се постарая да бъда достоен спътник на приятелите си.
Люсиен видимо полагаше неимоверни усилия да не врътне очи.
Тамлин обаче отвърна:
— Всички ще се постараем.
Май напоследък много залагаше на старанието.
Аз само преглътнах, по-силно, за да ме чуе, и кимнах бавно, без да откъсвам очи от Ианта.
— Повече никога не си позволявай такова нещо.
Наивно искане — точно каквото бе очаквала да й отправя, ако съдех по бързината, с която кимна в отговор. Люсиен се облегна назад в стола си, нямаше намерение да казва друго.
— И все пак Люсиен е прав — избълвах с образцова угриженост. — Какво ще стане с хората в двора ни по време на този конфликт? — Обърнах свъсен поглед към Тамлин. — Амаранта вече ги потъпка. Не знам дали ще понесат живота в сянката на Хиберн. Страдаха достатъчно.
Тамлин стегна челюсти.
— Хиберн обеща, че нашият народ ще си остане незасегнат и невредим. — Нашият народ. Едва не се озъбих… но просто кимнах с разбиране. — Това е част от… уговорката ни. — Предал бе цял Притиан, всичко човешко в себе си, за да ме върне в двора си. — Поданиците ни ще са в безопасност по време на нашествието. И все пак издадох заповед семействата да се… преселят към източните ни земи. Поне за момента.
Хубаво. Явно тези потенциални жертви все пак бе предвидил — поне дотолкова го беше грижа за народа му; съзнаваше колко извратени игрички обичаше да играе Хиберн, както и че можеше да се закълне в едно, а всъщност да говори за съвсем друго. Щом вече изселваше най-застрашените… Така улесняваше работата ми тук. На изток, значи… запечатах в паметта си тази подробност. Щом на изток щеше да е безопасно, изглежда, че Хиберн щеше да нападне от запад.
Тамлин въздъхна.
— Това ме подсеща за втората причина, поради която свиках тази среща.
Приготвих се, докарвайки на лицето си изражение на вежливо любопитство.
— Първата делегация от Хиберн пристига утре — обяви той. Златистата кожа на Люсиен пребледня. Тамлин добави: — Юриан ще пристигне по пладне.
Глава 2
През последните седмици не бях чула нито един слух за Юриан и не бях виждала възкръсналия човешки командир от онази нощ в Хиберн.
Юриан бе възроден от Котела чрез потресаващите му останки, които Амаранта събираше като трофеи от петстотин години. През това време душата му бе пребивавала в плен, но напълно съхранена, притворена в магически запазеното му око. Командирът беше умопомрачен — бе загубил разсъдъка си дълго преди кралят на Хиберн да го възкреси, за да поведе човешките кралици по пътя на лековерното подчинение.
Тамлин и Люсиен не можеше да не знаят. Със сигурност бяха забелязали онзи безумен блясък в очите на Юриан.
Но… те май не възразяваха и че кралят на Хиберн държи Котела, способен да унищожи целия свят. Започвайки със стената. Единствената преграда между роящите се смъртоносни елфически армии и уязвимите земи на човеците.
Не, тази заплаха определено не караше Тамлин и Люсиен да будуват нощем. Нито им пречеше да канят такива чудовища в дома си.
След завръщането ми Тамлин обеща да ме включва в планирането, във всяка среща. И удържа на думата си, обяснявайки, че Юриан ще пристигне с още двама командири от Хиберн, а аз ще присъствам на срещата им. Пратениците наистина щяха да огледат стената и да намерят най-подходящото място за разбиването й, след като Котелът си възвърнеше силите.
Явно превръщането на сестрите ми в елфи ги беше изчерпало.
Злорадството ми от този факт не продължи дълго.
Защото вече знаех първата си мисия: да науча къде възнамеряваха да ударят стената и колко време беше нужно на Котела да възвърне мощта си. А после да предам информацията на Рисанд и останалите.
На следващия ден, след неспокойна нощ заради вечерята с гузната Ианта, която не пощади усилия да угодничи на двама ни с Люсиен, подбрах внимателно облеклото си. Жрицата явно искаше да се появи на срещата след хибернските командири. Цяла вечер чуруликаше как трябвало да им даде възможност да се запознаят с нас, преди да се намеси тя, но само един поглед към Люсиен ми позволи да разбера, че поне този път бяхме на еднакво мнение: навярно планираше някаква зрелищна поява.