Лен и Линда

Лен запали колата и потегли по пътя. Беше в еуфория, но не си позволяваше да кара с повече от шейсетина км/ч. Наближи Завоя, намали на около 30, влезна в него. Когато се показа от другата страна, слънцето пак светеше ярко, но сенникът го пазеше, а нямаше и следа от никакави падащи скали. Лен си отдъхна, пришпори колата. Пусна радиото и започна да си тананика заедно с мелодията. Скоро видя отбивката, сочеща Кинкгроув — 9 км. Зави. Навлезе в по тесен второстепенен път. Пред него се изпречи някаква цистерна. Заемаше цялото негово платно и направо се влачеше. Лен даде газ. Отсреща не се виждаха коли. Отиде в другото платно и се изравни с цистерната. И тогава като от небитието изскочи черна спортна Мазда, която фучеше право към него. За намаляване беше късно и Лен натисна педала докрай. Можеше да успее да се прибере в своето платно пред цистерната. Газ, почти беше успял. Накрая се мушна в платното си и въздъхна с облекчение. Това беше всичко, което успя да направи преди да забележи как Маздата рязко се насочва към неговото платно и Олдсмобилът става на хармоника между огромната цистерна и спортната кола. А това, което не можа да види, беше, че Маздата беше шофирана от млада красива жена с дълги кестеняви къдрици и бяла риза. Тъмните очила на лицето й не успяваха да скрият луничките и лукавия й израз.

Кой знае, така може би ще е по-добре?