Лен и Линда

Седна до нея. Просто алтернативите му бяха ограничени до местата до един скитник, един висок джентълмен, който попиваше вратовръзката си от накапалия кетчуп (мястото до него беше много мръсно) и до Нея. Събра целия си кураж, измънка дали е свободно. И след едно отнесено „Да, да, разбира се“ и едно кимване от нейна страна той се настани. Гризна веднъж, и задъвка бавно и с плътно стиснати устни. След малко апетитът му се изостри и — мамка му! — той задъвка както се хранеше — бързо и на големи хапки. Всичкото, което можа да направи, бе да й обърне малко гръб. Не веднъж се бе ядосвал на постъпката си.

Парченце сирене падна на панталона му. Махна го, но видя, че е останало малко петно на панталона. И тогава не разбра какво го накара да направи това, и то в пълно противоречие с природата му. Но той се обърна към Нея с безпомощен поглед, питащ — а сега какво да правя? Тя явно не бе забелязала петънцето и той сведе поглед към него. От вътрешната страна на панталона, на еднакво разстояние от коляното и ципа му.

— Май ще има нужда от химическо чистене, а? — тя видя петънцето.

И двамата се засмяха. После не разбра какво стана, но докато се усети, те двамата разговаярха за това къде работят, кога почиват и колко вредно е това бързо хранене. И тогава той, като не смееше и да очаква положителен отговор, я покани на вечеря след работа. Тя наистина му отказа вечерята, но каза, че за едно ободряващо кафе, пак след работа, няма нищо против. И така, мина първото кафе, после второ и трето. Дойде първата вечеря, първият уикенд заедно и без да разбере, той се оказа женен за нея. Чувство велико и прекрасно. Много пъти се беше будил посред нощ и се чудеше дали това е сън. После чуваше равномерното й дишане до себе си, усещаше мириса на косите и топлината на тялото й и разбираше, че това не е сън.