Тази сутрин
- Автор: Бетов Бойко, optimum Secretum
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази сутрин». Краткое содержание книги:
Вместо съдържание
Перейти на страницу:
Блус
едно глухарче се оплита в петолинието на паяжината — вятъра композира блусНасищане
от сто желания наситен кристализирам бавно в тебУхания
уханието на топящ се сняг и лавандула така обърка вятъра
*
уханието на цъфнали кестени
и запалена есенна шума
така обърка дъжда
Нощ
песента на прилепите прониза нестинарсткото хоро на светулкитеСтъпки
имаме един и същи сън, сънуваме, че се събуждаме на сън и в този сън сме птици, политаме и знаем, че трябва да летим и да кацнем преди да се събудимПривечер
привечер вълната ме тегли навътре… като ръката ти към Луната тиВълната люби на кълбо
„спокойното море е огледало на девица, крие срамежливите релефи на плътските желания, възбудени от срещналите се течения, вълната люби свита на кълбо… и само вятър — опитен любовник скитащ — ще развълнува хълбоците й, които лепнат от сребърната слуз на капеща луна“, брегът е воайор, нахранен с пяната, останала за доказателство от похотта* * *
като лодка без гребла остана чувството надолу да се рее, леко, нежно по вълните, тогава Птиците от полет тежък, спряха се на нея* * *
дъно в нефритово зелено, фиеста de la grande в тишина* * *
забравени тайни шепнат вълните, намерени в стъпките по пясъка.* * *
по мекия сняг днес дъжда е стъпвал — стъпки към небето* * *
четиридесет и осем мига, това е границата на бавното умиране, 48 удара на сърцето в противоположната на другия посока, бавно, бавно, бавно то спира — препълнено, последния удар няма посока, той не е удар, той е полет на пеперуда.Молитва
в шепите ти шепна молитва — чуваш ли как капе сърцетоСтъклопис
в храма търся устните ти — някъде сред шарените светлини на стъклописаПодарък
подари ми се, но няма къде да те сложа, тогава в ръце ще те държа и ще те шепнаНося те
нося те през пясъчната буря на сълзите, нося те през прибоя на разбитите очаквания, нося те през чистия възторг на капка утринна роса, нося те през себе си… до другия брягТишина
където свършва спиралата на раковината притихвам, за да чуя как Тишината се навива…
*
с нежни пръсти
по грапавините на дърветата,
тишина
мъглата композира
Затворен
между мен и небето
кристалната решетка
на замръзналите клони —
свободни са птиците
Октави
капки дъжд по петолинието на паяжината — октави от светлинаУтро
утро…
бърза
светлината
да изтече
в меките
длани
на листата
Поглед
долината се разлисти — манастира се повдига на пръсти, за да погледне в пазвата иБлизост
близост — толкова, колкото да пресъхне една сълзаСлед дъжда
дъжда окъпа пеперудите — ни следа от монашески дрехиНаранено
голите клони на дървото одраскаха небето
изкрещя слънчев лъч
тогава птиците
долетяха и го
завиха с меки
пърхащи листа
Замръзнала
замръзна лодката ми, дори вълните я отбягват спрели надпреварата си с Времето…Пристан
заспах в морето ти — сега сънувам пристанЗатишие
затишие преди буря — морето ближе утрешните си раниПрилив
уморено да бие сметана, морето провря пръсти в пясъчната коса и… притихна приливно… в облото рамо на една скала~ 6 ~
Предыдущая страница Следующая страница
var width = window.innerWidth
|| document.documentElement.clientWidth
|| document.body.clientWidth;
if (width > 768) {
(function(w, d, n, s, t) {
w[n] = w[n] || [];
w[n].push(function() {
Ya.Context.AdvManager.render({
blockId: "R-A-430869-4",
renderTo: "yandex_rtb_R-A-430869-4",
async: true
});
});
t = d.getElementsByTagName("script")[0];
s = d.createElement("script");
s.type = "text/javascript";
s.src = "//an.yandex.ru/system/context.js";
s.async = true;
t.parentNode.insertBefore(s, t);
})(this, this.document, "yandexContextAsyncCallbacks");
}
var width = window.innerWidth
|| document.documentElement.clientWidth
|| document.body.clientWidth;
if (width
Перейти на страницу: