Индия

2

— Нещо не е наред. Наистина не е наред.

Великолепен, в аметистов атлаз и в червеникавокафяво кадифе, седмият виконт Мънктън оглеждаше бляскавата тълпа, изпълнила балната зала в лондонския дом на херцогиня Кранфорд.

— Торн трябваше да бъде тук. Той е вечният чаровник. Изобщо не знам какво прави на онзи скапан хълм край Ватерло. — Въздъхна и пусна монокъла обратно в джоба на жилетката си. — Тук няма какво да се види. Все същите лица. Все същите истории, които са ми дошли до гуша. Този сезон не стана поне един порядъчен скандал. — Внезапно се намръщи. — Боже мили, това там не е ли Уелингтън, който флиртува с графиня Марчмънт? Това няма да доведе до добро, запомни ми думите. Няма още две седмици, откакто погреба съпруга си, а тя вече е излязла на лов за нови партньори в леглото.

Приятелят му, граф Пендлуърт, поклати глава.

— Тя излизаше на лов дори още преди смъртта му. Проблемът при теб, Мънк, е, че си се разглезил. Винаги очакваш най-доброто от хората, а повечето от тях не са на ниво да задоволят подобни надежди.

— Ако съм разглезен, това е дело на Торн. Той винаги е знаел как да извърши по възможно най-добрия начин всяко нещо, Пен. — Докато говореше, лицето на Мънктън доби даже още по-меланхолично изражение. — Нещо не е наред — повтори той. — Кой друг би могъл да препусне от Алвънли до Брайтън в двуколката си и да се върне навреме за дуел на честта във връзка с една недискретност около съпругата на Рептън? Целият град е узнал, казвам ти. И освен това Торн ми липсва.

Лорд Пендлуърт присви далекогледите си очи.

— Умолявам ви да прикриете тъгата си, скъпи ми Мънк. По всичко, което видях по време на престоя ми в Белгия, стигнах до извода, че лейди Деламиър имаше слабост към Торн. Няма да бъде добре да увеличаваме тъгата й с още спомени. Тя е пристигнала току-що в Лондон, знаеш ли. Когато я видях вчера на Бонд Стрийт, ми се стори определено бледа.

Мънктън играеше с бродираната си жилетка.

— Не възнамерявам да избегна тази тема, ако намекваш за това, Пен. Торн бе най-добрият ми приятел. Освен това, ако дамата е толкова невярна и вече го е забравила, нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да й причиня тъга.

— Мънк, глупако, мина вече повече от година. Дори една наследница на рода Деламиър би трябвало да помисли за своето бъдеще. Тя трябва да се омъжи, и то добре. Херцог Девънам е всеотдаен родител, но дори неговото търпение започва да се изчерпва. Чух, че баба й подбирала подходящи ухажори, но Индия отказва до погледне когото и да било от тях. Всички, с изключение на Лонгборо, може би.

— Лонгборо? — изсумтя Мънктън. Беше се взрял в една по-строга фигура, застанала сред вдовиците. — Не го вярвам. Та той е лишен от всякакво чувство за цвят и дори няма представа как да си върже шалчето около врата. Не проумявам как Индия би могла даже да помисли, че е възможно да се омъжи за подобна личност.