Индия
- Автор: Скай Кристина
- Серия: DeLamere #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индия». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че във връзка с един или друг свой план.
— Не и заради онази лондонска шивачка и сандъците с платове, надявам се.
Младият мъж се засмя.
— Повечето жени биха дали мило и драго за едно-единствено творение на най-търсената лондонска модистка.
— Не и аз — отвърна безцеремонно Индия. — Елегантните обувки ми стискат на пръстите, а корсетите са прекалено стегнати, за да се чувства човек удобно в тях.
Младата жена не бе успяла да изброи всичките си оплаквания от възмутителната мода, когато херцогиня Кранфорд се приближи до тях; сините й очи блестяха от възбуда. Държеше крехкото си тяло абсолютно изправено и се навеждаше едва забележимо над бастуна със сребърна топка на върха, който бе обхванала с едната си, обвита в ръкавица, ръка.
— Търсих ви къде ли не. — Междувременно хвърли възмутен поглед към мъжкото облекло на внучка си. — Доколкото си спомням се споразумяхме, че тези дрехи трябва да бъдат изгорени, Индия Деламиър!
— Не, не сме се споразумявали за подобно нещо. Ти ме помоли — отвърна твърдо младата жена. — Аз просто слушах. Тези дрехи са прекалено удобни, за да бъдат изгорени.
— Как според теб ще се омъжиш, щом държиш да се мотаеш насам-натам, облечена като последния селски нехранимайко? Мили Боже, цялата си в лунички, а косата ти е неописуемо разчорлена, гребен не можеш да прекараш през нея!
Индия вдигна рамене.
— Проблемът за женитбата не ме интересува.
Едва доловимата тъга в гласа й накара брат й и баба й да се спогледат разтревожени.
— Не те интересува? — Херцогинята удари с бастуна си с царствен жест. — Само тази седмица получих три предложения за ръката ти, момиче, и всички те бяха прекрасни.
— Хмм!
— Още ли не те интересува?
— Хмм!
— Не искаш ли поне да разбереш от кого бяха?
— Не особено.
Иън се засмя и хвана за ръцете двете жени.
— Хайде, да не се караме. Защо не се приберем вкъщи и да опитаме чая, който ти изпратиха от Китай, бабо? Сигурен съм, че след като улегне, Индия няма да има нищо против да й направят проба за три-четири рокли.
— Хмм! Не забравяй за кожените пелерини. И за пантофките, и за ръкавиците, и за шаловете, и за…
Младият мъж хвърли предупредителен поглед към сестра си.
— Хмм! — повтори тя, но не се дръпна, когато брат й я помъкна покрай розовите храсти и през грижливо поддържаната градина към красивата каменна къща в извивката на хълма.
И макар на лицето й да се четеше безпокойство, херцогинята се въздържа да направи коментар по повод на красивата сребриста вълчица, която ги последва щастливо.
— Прекалено е стегнато, бабо. Не мога да дишам!
— Глупости. Роклята е превъзходно скроена и ти е абсолютно по мярка.
Индия изсумтя пред голямото огледало. Шарени коприни и великолепни дантели се подаваха от всевъзможните кутии и кошници, заели всяко ъгълче на салона на втория етаж, който херцогинята бе окупирала за пробите на внучка си. Младата жена се намръщи при вида на метрите атлаз в екрю, които обвиваха стройната й фигура.
— Лесно ти е да го кажеш, бабо. Ти не трябва да носиш тези неща.
— Но младата госпожица изглежда очарователна — възпротиви се шивачката, като извади една карфица от устата си. После прикачи изкусно последния кадифен ширит към високата, според тогавашната модна тенденция, талия на роклята. — Цветът си подхожда прекрасно с косите на миледи.
Зоркият поглед на херцогинята обгърна роклята.
— Минава — рече одобрително тя. — Ако питаш мен, с тези тицианови коси ще превземеш на един дъх Лондон, скъпа моя. Жалко, че не можем да направим нищо за луничките и за мазолите по ръцете ти. Може да опитаме с чифт от моите ръкавици от пилешка кожа и с един специален крем с розова вода, който ще си слагаш преди лягане.
— Няма да направя такова нещо, дори заради теб, бабо — разтърси непокорно глава Индия. — Ръкавици от пилешка кожа, така ли! Каква абсурдна идея… всъщност цялата тази работа е абсурдна. Не искам да ходя в Лондон, не искам да нося тези ръкавици, и, особено сигурно, не искам съпруг!
Гласът й секна, когато се завъртя на пети и вкопчи пръсти в дантеленото перде на прозореца.
— Това е всичко засега, мадам Гре — рече тихо херцогинята. — Фрогет ще ви придружи до помещенията за прислугата, където ще ви сервират чай.
— Много добре, ваше превъзходителство.
След като вратата се затвори, херцогинята се запъти към прозореца. Както подозираше, по излъчващите здраве бузи на внучката й блестяха сълзи.
— Той не го заслужава — заяви бурно възрастната жена. — Нито един мъж не заслужава сълзите ти, Индия. А сега ще ми кажеш какво стана в Брюксел и защо се върна оттам бледа и с такъв вид, сякаш са ти изтръгнали сърцето.