Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Маскул внимателно се вглеждаше в Краг, опитвайки се да разбере какво изпитва към него. Личността на този човек му вдъхваше отвращение, ала въпреки силната неприязън, усещаше, че пробужда в сърцето му някаква мощна първична енергия.
— Защо използвате това сравнение? — учуди се той.
— Защото е точно. Найтспор е прав. Беше лицето на Кристалния. Трябва да тръгнем за страната на Кристалния.
— Коя е тази тайнствена страна? — не разбираше Маскул.
— Торманс.
— Чудновато име. Къде се намира? Краг се усмихна и оголи под светлината на уличните фенери жълтите си зъби.
— В едно предградие на Арктурус.
— За какво ни говори тоя? — възкликна Маскул и като се обърна към Краг, уточни: — Звездата Арктур?
— Още сега ще видите небесното тяло — рече Краг и посочи с дебелия си пръст най-ярката звезда на югоизток. — Това е Арктурус, Торманс е единствената обитавана планета около нея.
Маскул се загледа в блясъка на огромната звезда и отново се обърна към Краг. После извади лулата си и я напълни.
— Вие явно се шегувате и хуморът ви е особняшки, Краг — отбеляза той.
— Ще се радвам, ако мога да те позабавлявам, Маскул, поне за някой друг ден.
— Забравих да ви попитам… откъде научихте името ми?
— Би било необичайно, ако не го знаех, като се има предвид, че пристигнах тук само заради теб. Всъщност, двамата с Найтспор сме стари приятели.
Маскул застина с кибритената клечка в ръка.
— Дошли сте дотук заради мен? — повтори той.
— Разбира се. За теб и за Найтспор. Ще пътуваме заедно тримата.
Маскул най-после запали лулата си и дръпна.
— Съжалявам, Краг, обаче би трябвало да ви обявя за луд.
Краг отметна глава назад и се засмя дрезгаво.
— Откачен ли съм, а, Найтспор?
— Дали Суртур не е заминал за Торманс? — попита Найтспор със свито гърло, втренчил поглед в лицето на Краг.
— Да, и иска да го последваме незабавно — отвърна Краг.
Сърцето на Маскул се разтуптя странно. Целият им разговор му се струваше като сън.
— С какво право, Краг, този непознат изисква да сторя онова, което ми казва? — измърмори той. — Впрочем, какъв е този Суртур?
— Господарят на Краг — обърна се към него Найтспор.
— Твърде сложна гатанка за мен, отказвам се — рече Маскул.
— Когато търсиш загадки, нормално е да ги разкриваш — обади се Краг. — Опитай се и си изясни какво всъщност ти се иска, приятелю, защото работата е хем простичка, хем сериозна.
Маскул продължи да го гледа и да си дръпва от лулата.
— Откъде идваш? — внезапно попита Найтспор.
— От старата обсерватория в Старкнес… Чувал ли си за тази прочута обсерватория, а, Маскул?
— Не. Къде се намира? — попита гигантът.
— На морския бряг в североизточна Шотландия. Там от време на време правят интересни открития.
— Като например как се стига до звездите? Излиза, че този Суртур е астроном. Вие също, вероятно?
— Колко време ще ти трябва да уредиш делата си? — продължи ухилен Краг. — Кога ще си готов да тръгнеш?
— Много сте мил — рече Маскул и избухна в смях. — Вече бях започнал да се страхувам, че ще ме отмъкнете веднага. Нямам нито жена, нито имот, нито занятие, така че за какво да отлагаме? Какъв е маршрутът?
— Щастливец. Дързък, храбър, без хомот. — Лицето на Краг внезапно стана сериозно и строго. — Не ставай глупав и не отказвай такъв подарък от съдбата. Никой не предлага нищо два пъти.
— Краг — простичко рече Маскул и пусна лулата в джоба си, — влезте ми в положението. Дори да бях жаден за приключения, бих ли взел насериозно подобно идиотско предложение? Какво знам за вас и за миналото ви? Може би се шегувате просташки или, кой знае, може би излизате от лудницата. Ако се представяте за необикновено същество и държите да ви помагам, ще трябва да ми дадете и изключителни доказателства за способностите си.
— Какви доказателства биха те задоволили, Маскул? Още не свършил да говори, мъжът хвана ръката на Маскул. Остра и пареща болка премина през тялото му и мозъкът му пламна. Обгърна го ярка светлина като от изгряващо слънце. Тогава за пръв път се запита дали случайно във фантасмагоричния им разговор не ставаше дума за нещо истинско.
— Слушайте, Краг — започна той бавно, докато чудновати образи и идеи кръстосваха в безпорядък ума му, — приказвате ми за някакво пътуване. Е, ако беше възможно и аз можех да го осъществя, не бих пожелал да се завърна никога. Готов съм да си дам живота, за да прекарам двайсет и четири часа на планетата на Арктур. Това мисля за пътуването… А сега ми докажете, че не бълнувате. Покажете ми вашите акредитивни писма!
Краг не беше откъснал поглед от него през цялото време, докато говореха, и лицето му постепенно придобиваше насмешлив вид.