Чудакът Томас (Завръщането)
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудакът Томас (Завръщането)». Краткое содержание книги:
Ще успее ли Од Томас да се намеси навреме?…
„Водя чудат живот. Което съвсем не означава, че живея по-добре от вас. Убеден съм, че и вие изпитвате щастие, удоволствие и постоянен страх, и то в прекомерна степен!
В края на краищата и вие като мен сте човешки същества, а хората знаят що е радост и сковаващ ужас…“
Од Томас наистина е чудат — с удоволствие работи в закусвалня в малко калифорнийско градче, въпреки че притежава талант за писател…
Каква е причината за тази липса на амбиция у един двайсетгодишен младеж?
Много по-рядък талант:
Од вижда и разговаря с призраци на мъртъвци, които отказват да се преселят в отвъдното. Той успява да скрие дарбата си от всички, с изключение на симпатичната си приятелка и началника на полицията, комуто понякога помага за залавянето на престъпници…
Очаквах да се върна към двете затворени врати отдясно в коридора, между главната спалня и стаята на Дани, и да разбера какво ме чака отвъд тях. Както и първия път обаче не ме теглеше към тях.
Отляво имаше три други затворени врати. Никоя от тях също не ме привлече.
Освен, че можех да виждам духове — дарба, която охотно бих разменил за уменията на пианист-виртуоз или аранжор на цветя — притежавах и това, което сам наричах паранормален магнетизъм.
Когато не мога да намеря някого, излизам да се разходя навън пеша или с колелото, или кръстосвам улиците с кола, държейки мислено пред очите си името или физиономията на човека. Напосоки се движа из улиците, което понякога ми отнема минути, а понякога и цял час. Накрая виждам този, който ми трябва. То е като да сложиш два магнита на масата и да гледаш как ги тегли един към друг.
Ключовата дума тук обаче е „понякога“.
Понякога моят паранормален магнетизъм функционира като прецизен швейцарски часовник. Друг път е като евтин пластмасов боклук, купен на битпазар.
Ненадеждността на този мой талант, разбира се, не е доказателство, че Бог е или жесток към чадата си, или безразличен. Макар че може да е едно от многото доказателства, че той има чувство за хумор.
Вината е в мен. Не мога да бъда достатъчно спокоен и отпуснат, за да може талантът ми да действа. Винаги ме занимават други мисли. В този случай: че Саймън Мейкпийс ще изскочи от някоя врата и ще ме пребие до смърт.
Продължих по посока на светлината, идваща от стаята на Дани. Там, където Деми Мур още изглеждаше ослепителна, а Човекът-слон продължаваше да поразява със сходството си с четириногите животни с хоботите. Спрях се на втория, по-късия коридор.
Къщата беше голяма. Построена през 1910 година от имигрант от Филаделфия, който беше забогатял от производството и продажбата на сирене крема. Или гелигнит. Все забравям от какво точно.
Гелигнитът е силно избухлив експлозив, който се състои от подобна на желатин маса — смес от нитроглицерин и целулозни нитрати. През първото десетилетие на миналия век са го наричали желатинов динамит и е бил доста на мода в онези времена, когато са обичали да взривяват разни неща.
Сиренето крема си е сирене крема. То е много вкусно и се слага в доста ястия, но рядко избухва.
Бих искал да познавам детайлно местната история, но нямам толкова много време за четене. Мъртъвците непрекъснато ме занимават с проблемите си.
Завих наляво по втория коридор, в който беше доста тъмно. В дъното на коридора, до задното стълбище, блед лъч осветяваше отворена врата.
Лампата на стълбището беше изключена. Значи светлината идваше отдолу. Освен стаите и дрешниците от двете страни, които нищо не ме подтикваше да претърся, аз подминах и един асансьор. Хидравличното подемно устройство беше монтирано веднага след сватбата на Уилбър и Карол, преди Дани — тогава на седем години — да се премести в къщата. Ако страдате от остеогенезис имперфекта, често си чупите по нещо, при това и при най-малко усилие. На шест години Дани си беше счупил дясната китка, докато раздавал карти за игра.
Поради тази причина стълбите представляват сериозен риск за хората като него. А едно невръстно дете с неговия проблем, ако падне по стълбите, най-вероятно ще умре от тежки травми и пукване на черепа.
Макар и да не се страхувах от падане, задното стълбище ме плашеше. Стъпалата бяха спираловидни и тесни и човек не можеше да види по-далеч от половин метър пред себе си.
Интуицията ми подсказа, че някой ме чака горе. Вместо стълбите бих могъл да използвам асансьора, но щеше да вдигне твърде много шум. И когато се изкачех, Саймън Мейкпийс щеше да е готов да нанесе удара си. Не можех да се върна назад. Нещо ме подтикваше да сляза, и то бързо, в задните стаи на долния етаж.
Преди да осъзная какво върша, натиснах бутона на асансьора и веднага дръпнах пръста си, сякаш се убодох на нещо.
Вратите не се отвориха веднага. Асансьорът беше на долния етаж.
Докато моторът бучеше и хидравличният механизъм качваше кабинката нагоре с леко съскане, у мен се оформи план.
В интерес на истината думата план беше пресилена. По-скоро бях намислил да използвам трик за отвличане на вниманието.
Асансьорът пристигна с кратък звън, толкова силен в гробната тишина, че чак подскочих, макар и да го очаквах. Когато вратите се отвориха, се напрегнах, но отвътре не изскочи никой.
Надникнах в кабината и натиснах бутона обратно за първия етаж.
Веднага щом вратите се затвориха, изтичах към стълбите и се втурнах надолу. Трикът имаше полза само докато асансьорът се движеше. Веднага щом слезеше долу, Саймън щеше да разбере, че ме няма вътре.