Верността на мъжете
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Верността на мъжете». Краткое содержание книги:
Когато се изравниха, Кори го позна и спря кучетата си. С едно „Здравей, братле!“ той протегна ръка.
Пентфийлд я стисна студено и безмълвно. По това време двете жени стигнаха до тях и той видя, че втората бе Дора Холмс. Пентфийлд свали калпака си с увиснали наушници, ръкува се с нея и се обърна към Мейбъл. Тя се устреми към него, прекрасна и сияеща, но спря неуверено пред протегнатата му ръка. Беше възнамерявал да каже „Здравейте, госпожо .Хъчинсън“, но това „госпожо Хъчинсън“ някак заседна в гърлото му и единственото, което можа да изрече, беше „Здравейте“. Обстановката бе по-напрегната и неловка, отколкото би могъл да пожелае. Мейбъл прояви вълнение, което отговаряше на положението й, а Дора, доведена явно като един вид помирителка,заговори:
— Е, какво се е случило, Лорънс? Преди той да успее да отговори, Кори го хвана за ръкава и го дръпна малко настрана.
— Слушай, драги, какво значи това? — попита той полугласно и посочи с поглед Лашка.
— Не мога да разбера, Кори, какво те интересува тоя въпрос — отговори подигравателно Пентфийлд. Но Кори продължи без заобикалки:
— Какво търси тая индианка на твоята шейна? И ти ако не си забъркал някоя каша, аз ли да я оправям сега! Дано само да може да се оправи. Коя е тя? Чия е?
Тогава Лорънс Пентфийлд нанесе своя удар и го нанесе с някаква спокойна приповдигнатост на духа, която като че беше донякъде възмездие за стореното му зло.
— Тая индианка е моя жена — каза той. — Госпожа Пентфийлд, ако нямаш нищо против.
На Кори Хъчинсън му се пресече дъхът, а Пентфийлд го остави и се върна при двете жени. Мейбъл,
с тревожно изражение на лицето, се държеше някак настрана. Той се обърна към Дора и попита доста жизнерадостно, сякаш всичко в света беше слънчево:
— Е, как понесохте пътуването? Трудно ли беше да се стопляте нощем?
— А как го понесе госпожа Хъчинсън? — продължи той, като се обърна към Мейбъл.
— О, миличкият ми глупчо! — провикна се Дора., сключи ръце на врата му и го прегърна. — Значи и ти си го видял? Помислих си аз, че нещо не е наред държеше се толкова странно!
— Аз… аз не мога да разбера — запелтечи той.
— Те напечатаха поправка в следващия брой — не спираше да бъбри Дора. — И през ум не ни е минало, че може да си го видял! Във всички други вестници беше съобщено правилно, но, разбира се, трябвало е ти да видиш тоя нещастен вестник!
— Чакай малко! Какво искаш да кажеш? — пресече я Пентфийлд с внезапен страх в душата, защото се усети на ръба на дълбока пропаст.
Но Дора;не млъкваше и дърдореше нататък:
— Та нали, когато се узна, че Мейбъл и аз отиваме в Клондайк, „Двуседмичник“ писа, че като заминем, дните на Мирдън авеню щели да минават много будно, което, разбира се, е трябвало да бъде „мудно“.
— Искаш да кажеш…
— Че госпожа Хъчинсън съм аз — отговори Дора, — а ти през цялото време си мислил, че е Мейбъл.
— Точно така е станало — бавно промълви Пентфийлд. — Но сега разбирам. Репортьорът е сбъркал имената. Сиатълският и портландският вестник са препечатали грешката.
Той постоя малко, без да проговори. Лицето на Мейбъл бе обърнато към него и той можеше да види блясъка на очакването в очите й. Кори задълбочено разглеждаше опърпания нос на единия си мокасин, а Дора поглеждаше крадешком равнодушното лице на седящата в шейната Лашка. Лорънс Пентфийлд гледаше право напред в безрадостното бъдеще, в
сивия безкрай на което се виждаше да кара кучешкия впряг на шейна с куцата Лашка до себе си.
Най-после той проговори съвсем просто, загледал Мейбъл в очите:
— Много съжалявам. Такова нещо и насън не можеше да ми дойде наум. Аз повярвах, че си се омъжила за Кори. Жената там на шейната е госпожа Пентфийлд.
Мейбъл Холмс безсилно се обърна към сестра си,
сякаш смазана изведнъж от умората на дългото пътуване. Дора я прихвана през кръста. Кори Хъчинсън все още се занимаваше с мокасините си. Пентфийлд ги погледна бързо един след друг и се обърна към шейната си.
— Не мога да се бавя тук цял ден, детето на Пийт ни чака — рече той на Лашка.
Дългият бич изсвистя, кучетата опънаха тегличите, шейната се наклони и рязко полетя напред.