Верността на мъжете
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Верността на мъжете». Краткое содержание книги:
— Ей сега ще се върна, запазете ми мястото — каза Пентфийлд, изправи се и прибра торбичката си, която междувременно беше пропътувала до везните и се бе върнала по-лека с петстотин долара.
Той излезе на улицата и купи сиатълския вестник. В него се даваха същите сведения, макар и малко по-сбито. Кори и Мейбъл без всяко съмнение се бяха оженили. Пентфийлд се върна в „Операта“ и отново зае мястото си на игралната маса. Той поиска да се премахнат ограниченията на залозите.
— Искате нещо по-възбудително — засмя се Ник
Инууд и кимна на крупието в знак на съгласие. — Щях да ходя до магазина, но май ще остана да погледам как ще ме разорите.
И точно това направи Лорънс Пентфийлд след
два часа безразсъдна игра, когато крупието отхапа крайчето на нова пура, запали клечка кибрит и обяви, че банката е фалирала. Пентфийлд прибра четиридесет хиляди долара, стисна ръка на Ник Инууд и заяви, че това било за последен път и че вече никога нямало да играе при него, нито в някой друг игрален дом.
Никой не знаеше, че е понесъл загуба, тежка загуба. В държането му не личеше никаква промяна. Една седмица си гледа работата, кажи-речи както винаги, докато прочете съобщение за женитбата и в един портландски вестник. Тогава повика свой приятел да поеме грижите за мината му и замина нагоре по Юкон подир кучетата си. Пътува по посока на Солената вода, докато стигна Бялата река и тогава сви по нея. Подир пет дена видя ловджийски стан на индианци от Бялата река. Вечерта имаше гощавка и той седя на почетно място до вожда, а на другия ден пое с кучетата си обратно към Юкон. Но вече не пътуваше сам. Тази вечер млада индианка хранеше кучетата му и помагаше да се настанят за нощта. Газена в детството си от мечка, тя сега понакуцваше. Казваше се Лашка и отначало се стесняваше от белия мъж — дошъл от Незнайното, взел я за жена почти без да я погледне или да й рече дума, — той сега я отвеждаше със себе си обратно в Незнайното.
Но Лашка имаше по-голям късмет от късмета на повечето индиански девойки, които заживяват с бели мъже на Север. Щом стигнаха Доусън, съединилата ги езическа женитба бе осветена от свещеник според обичаите на белите. От Доусън, в който за нея всичко бе чудо и сън, Пентфийлд я заведе направо в мината на Бонанза и я настани на хълма в хижата от гладко одялани трупи.
Шумът, който се вдигна, се дължеше не толкова на това, че Лорънс Пентфийлд бе прибрал в леглото и на трапезата си индианка, колкото на церемонията, узаконила тази връзка. Онова, което оставаше непонятно за обществото, бе официално утвърдената женитба. Но никой не закачаше Пентфийлд за това! Докато нечии приумици не причиняваха особена вреда на обществото, обществото оставяше мъжа на мира и на Пентфийлд не беше отказан достъпът в хижите на мъже с бели съпруги. След сватбената церемония не можеха вече да го смятат за мъж, съжителствуващ с индианка, и не можеха да му отправят никакъв морален упрек, при все че имаше мъже, които не можеха да се съгласят с вкуса му по отношение на жените.
От Щатите вече не идваха писма. Шест шейни, натоварени с поща, се бяха загубили на Голямата сьомга. Освен това Пентфийлд знаеше, че Кори и младата му съпруга по това време трябва да са тръгнали по пъртината. Сега те бяха вече на сватбеното си пътешествие — сватбеното пътешествие, за което бе мечтал сам той две отегчителни години. Устните му се свиха от огорчение при тази мисъл, но той с нищо не го показа, освен с по-милото си държане спрямо Лашка.
Беше минал март и наближаваше краят на април, когато една пролетна сутрин Лашка поиска позволение да отиде няколко мили надолу по Бонанза до хижата на сиваша Пийт. Жената на Пийт, индианка от реката Стюърт, й била обадила, че нещо не било наред с детето й, и Лашка, която беше преди всичко жена-майка и смяташе, че наистина разбира от детски болести, не пропускаше случай да бави децата на други жени, които засега бяха по-щастливи от нея.
Пентфийлд запрегна кучетата и с Лашка на шейната пое по пъртината надолу по Бонанза. Миришеше на пролет. Мразът не хапеше люто както досега и при все че земята все още беше покрита със сняг, бълболенето и кълколенето на вода свидетелствуваше, че зимата е поотпуснала железните си лапи. Пъртината пропадаше и тук-таме бе отъпкана нова диря около отворилите се дупки. На едно такова място, където не можеха да се разминат две шейни, Пентфийлд чу приближаващи се звънчета и спря кучетата си.
Иззад тесния завой се появи уморен впряг, последван от тежко натоварена шейна. Управляващия прът държеше мъж, чиито движения му се видяха познати, а зад шейната вървяха две жени. Погледът му се върна към мъжа на управляващия прът. Беше Кори. Пентфийлд се изправи и зачака. Радваше се, че Лашка беше с него. Срещата не можеше да бъде по-сполучлива, дори да беше предварително уговорена. И докато чакаше, чудеше се какво ли щяха да кажат, какво ли биха могли да кажат. Колкото за "самия него, той нямаше нужда да казва каквото и да било. Те бяха тези, които трябваше да обясняват, " той беше готов да ги изслуша.