Момъкът от морето
- Автор: Носак Ханс Ерих
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Момъкът от морето». Краткое содержание книги:
Преди три дни ми се стори да е точно така. Седях на софрата в неговата стая и шиех нещо. Бях забелязала, че левият маншет на ризата му се е протрил. Това става от верижката на ръчния часовник. Казах му: „Дай ми ризата си, маншетите могат да се обърнат“, а той отвърна ядосано: „Няма нужда! — И добави: — Не за това си тук!“ Но аз просто взех ризата и се залових за работа.
Той седеше на пианото и упражняваше нещо. Той е пианист. Запознах се с него, когато дойде в магазина да търси една книга. Запитах го: „Защо не давате вече концерти?“ Защото преди войната го бях слушала няколко пъти. Тогава беше доста известен.
От този ден се познаваме. Той твърдеше, че най-напред пръстите му трябвало да се раздвижат. Към края на войната пратили и него на фронта. Не е ли срамно! Когато водят война, за нищо не държат сметка, а който се противи, него го застрелват. Виждаш ли, ето така е тук при нас.
Но пръстите не са единствената причина. Отдавна вече той би могъл да ги използва, както би искал.
Само че аз не биваше да го питам. Когато го питах, той се надсмиваше и се гневеше. Затова се преструвах, като че ли никак не ме интересува.
Но струва ми се, че все пак се досещам. Само че е мъчно да се обясни. Не съм учила музика. Веднъж при него дойде един негов познат. Между впрочем той общува с малцина. Водиха дълги разговори. За мен беше много интересно. Той каза на познатия си: „Не ви разбирам, защо по-добре не си седите в скривалището и не си мълчите. Вие просто се страхувате да мълчите. Това е всичко. Ето защо заставате и почвате да бръщолевите безразсъдно каквото са ви втълпили. Като че ли през това време не е имало нито война, нито нищо! То е все едно да издигнете в покрайнината на разрушен град една моторна лодка и да приканвате: «Моля, качвайте се и се люлейте!»“ Познатият му бе писател и се засмя на тези думи. А той съвсем не говореше на смях. И продължи: „Хората отиват на концерт, за да забравят неволята си за един час. За това не можеш да им се сърдиш, но и бутилка вино би свършила същата работа, само че тя струва малко по-скъпо на черна борса от един концертен билет. Обаче що се отнася до музиката, това може да се нарече падение.“
Неговите изрази не бива да те шокират. Разбира се, той не иска да го каже точно така, както прозвучава. Но приблизително се разбира все пак, нали?
Докато аз шиех ризата, той упражняваше все един мотив. Понякога прекъсваше и пак започваше отначало. Аз се сепвах всеки път, защото прекъсването идваше така внезапно. Мислех, че свири този откъс много добре, че по-добре изобщо не може да се изсвири. Защо не се доизказва?
Наблюдавах го скришом. Той не биваше да забележи. Не можеше да понася това. Още задържаше последния тон и се вслушваше в него.
Както виждаш, реших се да дойда тук. Страшно трудно ще ми е да ти обясня защо. Не бих желала да помислиш, че искам да го представя лош. Ако би знаел как копнея в тази минута да отида при него. Да, заедно с теб. И ти можеш да дойдеш. Ти ще го обикнеш. Вие двамата веднага ще се разберете.
Ти малко му приличаш. Друг може да не забележи, но аз откривам приликата. Недей да отместваш очи. Разбира се, той е по-възрастен, има бръчки по лицето и често присвива устни. И косите му са други, да, има вече малко бели из тях. Не много. Но по-рано, преди да стане войник и когато всичко не е било разрушено, и още по-рано положително е изглеждал като теб. Положително.
А понякога все още изглежда така. В такъв момент… в такъв момент… Наистина ли не ти е студено? Само ако знаех, че ще те срещна тук. Щях да донеса други неща. А сега нямам нищичко за теб.
Да, когато седеше на пианото, той не мислеше никак за мен. Така вдаден беше в своята работа. Но аз знаех точно какво ще стане по-нататък. След някое време ще седне до мен. Но само в случай, че не му се удаде да изсвири докрай своята миниатюра. Ще запали цигара и ще се държи така, сякаш нищо не е станало. Но аз въпреки това всичко ще забележа. И тогава той ще заговори с мен или ще направи нещо друго.