Бриджет Джоунс: на ръба на разума

— Ще ида само да направя спагетите — казах аз и се освободих. Точно тогава звънна телефонът и аз по навик се хвърлих към него с мисълта, че може да е той.

— Здрасти. Шарън е. Как вървят нещата с Марк?

— Той е тук — прошепнах аз през стиснати зъби и устни, за да попреча на Марк да разчете думите ми.

— Какво?

— Ой е ук — изхриптях аз през стиснати зъби и затворени уста.

— Всичко е наред — кимна ми успокояващо Марк. — Знам, че съм тук. Не смятам, че това е нещо, което би трябвало да крием един от друг.

— Добре. Чуй това — възбудено заговори Шарън. — „Ние не твърдим, че всички мъже мамят. Но всички мъже мислят за това. Мъжете са разяждани от такива желания през цялото време. Ние се стремим да сдържаме сексуалните си желания…“

— Шарън, знаеш ли, в момента приготвям спагети.

— Ооо, значи приготвяме спагети? Надявам се, че не се превръщаш в някаква Самодоволна загаджена. Чуй само това и ще ти се доще да му го втълпиш.

— Почакай — казах аз и неспокойно погледнах към Марк. Свалих спагетите от колелото и се върнах на телефона.

— Така — възбудено започна Шарън. — „Понякога инстинктите надделяват над мисленето на по-висше равнище. Един мъж може да ухажва или да легне с жена с малки гърди само защото ходи с жена с големи гърди. Вие може да не смятате, че разнообразието е солта на живота, но повярвайте ни, вашият приятел го мисли.“

Марк започна да барабани с пръсти по ръчката на дивана.

— Шарън…

— Чакай… чакай. Книгата се нарича „Какво искат мъжете“. Така… „Ако имате красива сестра или приятелка, бъдете сигурна, че приятелят ви СИ ПРЕДСТАВЯ КАК ПРАВИ СЕКС С НЕЯ.“

Настъпи очаквателна пауза. Марк започна да прави движения, като че ли реже глава и пуска водата в тоалетната.

— Отвратително, нали? Не са ли просто…

— Шарън, не може ли да ти се обадя по-късно?

В следващия миг тя ме заля с порой обвинения, че съм погълната от мъжете, а се пиша феминистка. Тогава аз й отвърнах, че щом тя толкова не се интересува от тях, защо чете книга, наречена „Какво искат мъжете“. Разговорът започна да се превръща в крайно нефеминистка караница за мъже, когато и двете осъзнахме, че това е нелепо и казахме, че ще се видим утре.

— Така! — бодро възкликнах аз и седнах до Марк на дивана. За нещастие трябваше пак да стана, тъй като бях седнала на нещо, което се оказа празна кофичка от кисело мляко.

— Дааа? — каза той и изтупа киселото мляко от дупето ми. То положително не можеше да е чак толкова изцапано, че да се нуждае от толкова силно отупване, но беше приятно. Ммм.

— Ще вечеряме ли? — запитах аз, като се опитах да върна мислите си към по-непосредствената задача.

Тъкмо, изсипах спагетите в купа и ливнах бурканче сос отгоре, когато телефонът отново звънна. Реших да го оставя да звъни, докато се навечеряме, но секретарят изщрака и Джуд заблея с овчи глас.

— Бридж, там ли си? Обади се, обади се. Хайде, Бридж, моля тееее.

Вдигнах слушалката, а Марк се цапна по челото. Лошото е, че Джуд и Шарън са били мили с мен години наред, преди дори да съм виждала Марк, тъй че очевидно не беше редно сега да не вдигам телефона.