Парень из преисподней
- Автор: Стругацкие Аркадий и Борис
- Язык: болгарский
- Год: АСТ
- ISBN: 978-5-17-101127-7
- Переводчик: Соня Бояджиева
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Парень из преисподней». Краткое содержание книги:
— Да — каза Портос. — Наистина. Спомних си. Значи си имаме работа с престъпление. Много добре. А аз си мислех, че е глупашка шега.
— Засега по-добре да забравим шегите — посъветва го Атос и се обърна към Арамис. — Вече двеста години на нашата планета и в околностите не е имало престъпления с употреба на мощна техника и огромна енергия. От само себе си се стига до извода, че престъпниците… — Той замълча и посочи с палец нагоре.
Портос погледна към тавана.
— Нима са съседите? — уплашено каза той.
— Е, какво да правиш с такъв човек! — възмутено възкликна Атос и се плясна по коляното.
— Не — каза Арамис, — престъпниците са пришълци от Далечния Космос. Още не знаем какво са намислили и какви са възможностите им, но трябва да сме готови за най-лошото.
— За война! — твърдо изрече Атос. Портос скочи и занавива ръкавите си.
— Ще ги смелим! — заяви той. — Хубавичко ще ги натупаме. Ще им дадем да се разберат на тези космически нахали! Да вървим, момчета!
— Седни — заповяда Атос. — Да, това е война. Отдавна не сме воювали, но ще си припомним как се прави това. Ето какво предлагам. Преди всичко, разбира се, трябва да уведомим Всемирния съвет. Там има умни хора и те несъмнено ще измислят нещо солидно. Но няма да изчакваме. Като войници ние не сме по-лоши от който и да е от десетте милиарда човеци, населяващи планетата ни. Но ние първи открихме престъпниците и първи ще приемем боя. Ясно е, че престъпниците няма да се успокоят с диверсията, извършена между 120-я и 160-я километър. Ако знаехме къде и кога възнамеряват да осъществят следващата, бихме се срещнали с тях точно там. Но ние не знаем това. Предлагам да рискуваме, да ударим направо по гнездото, поляната и могилата. Ако победим, всичко ще е наред. Но ако загинем, ще мине за едно добро разузнаване с бой. Ще го направим още утре. Съгласни ли сте?
— Съгласни сме! — в хор отвърнаха Галя, Портос и Арамис.
Галя го каза най-високо от всички, по-високо дори от Портос, така че мускетарите замълчаха и впериха погледи в нея. Изпоцапаното й лице пламтеше, очите й мятаха зелени мълнии, юмручетата й бяха стиснати толкова силно, че чак кокалчетата им бяха побелели. Тя явно не беше вече в работилницата, не беше с приятелите си, а се носеше мислено на безстрашен кон през зловещата поляна, размахвайки остра сабя, и се втурваше срещу челните редове на космическите престъпници. Естествено, тези сладостни илюзии бяха незабавно и грубо разрушени. Мускетарите пуснаха в ход всички средства: логика, шантаж, заплахи, ласкателства, обещания — и в края на краищата надделяха. Беше решено по време на утрешната операция Галя да се разположи в лабораторията на Арамис и да изпълнява най-отговорното задание по поддръжка на непосредствена връзка с упълномощените от Всемирния съвет.
Галя все още хлипаше и размазваше праха и мръсотията по румените си бузи, а Портос и Атос се секнеха и триеха запотените си лица, когато Арамис изведнъж попита:
— А къде е онова Галино зверче?
Всички се сепнаха и внимателно се заоглеждаха.
— Ето го! — извика Портос от учудване и се изправи. Бялото пухкаво топче стремително се носеше към асансьора.
— Стой! — изрева Портос и пръв се втурна да го преследва. — Стой, ти казвам!
Атос и Арамис бяха вече само на пет-шест крачки от него, но странното зверче се хвърли в прозрачната кабина, приличаща на чаша от цветно стъкло, ловко като муха изпълзя по стената й и натисна с лапичка копчето за изкачване. Когато Портос пристигна, кабината вече се носеше нагоре.
Развълнуваните и объркани приятели само след няколко минути бяха на улицата пред дома на Атос. И в същия момент видяха как в тъмносиньото предвечерно небе голямата бяла птица, стиснала в ноктите си пухкавото топче, равномерно размахваше крила, отлитайки по посока на непроходимата гора, към поляната с могилата. Тя се отдалечаваше все повече, превърна се в бяла точка и изчезна. Едва тогава те се спогледаха. Очите на Атос се бяха превърнали в два тъмни процепа, лицето на Арамис се беше вкаменило, Портос свиваше и разпускаше огромните си юмруци и дишаше тежко, а устните на Галя трепереха.
— Все още не знаем какво представлява противникът — бавно каза Атос, — но можем да смятаме, че ни е обявена война. И не увисвайте носове! — викна той. — Чуйте командата ми! Галя, ти веднага се прибирай вкъщи, пооправи се и лягай да спиш. И никакви възражения, това е заповед! Утрешният ден ще бъде тежък, обещавам ти го… (Той дори не подозираше колко е прав.) Портос, бягай в банята, преоблечи се и ела в кабинета ми. А през това време, ние с Арамис ще се свържем с Всемирния съвет…
Когато Портос, целият зачервен, сгорещен и извънредно чист излезе от банята само по гащета, приятелите му вече, пълзейки, разучаваха огромната аеро-фото карта, разстлана направо на пода.