Парень из преисподней

— Слушам — повтори гласът на Арамис.

— Хайде, разказвайте — разпореди се Атос. Объркано и заплетено, прекъсвайки се един друг и карайки се за подробностите, Галя и Портос разказаха на приятелите си за своите приключения и преживявания. Когато свършиха, Атос изчака малко и попита:

— Това ли е всичко? Галя и Портос кимнаха.

— Какво ще кажеш, Арамис?

— Странно и опасно нещо. Само след минута ще съм при вас. Слушах ви на път за лабораторията.

— Страхувам се за дядо… — изведнъж изхлипа Галя и трескаво погали зверчето, настанило се на рамото й. То се притисна към бузата й и замига с червените си очички.

— Ако питате мен… — рече Портос и се изкашля за повече тежест. — Ако питате мен, аз направо бих отишъл там, при тези шегаджии, и бих направил всичко на парчета, та да им е за урок.

Асансьорът тихо издрънча и от кабината излезе Арамис, който тъкмо прибираше радиотелефона в джоба на ослепително бялата си престилка. Сядайки до Атос на края на платформата, той внимателно огледа Галя и Портос и се усмихна-едва-едва, почти незабележимо, само с ъгълчетата на устните си.

— И така? — обади се той.

— Ти ги чу — каза Атос. — Казвай какво мислиш за това.

— Хайде още веднъж да уточним какво знаем — започна Арамис стихия си спокоен глас. — Първо, изчезнала е ивица, широка 40 км, при това заедно с населението, растителността и животните. Теоретично можем да си представим, а следователно и да възпроизведем условията, при които подобна акция би била осъществима. В субайнщайновата физическа геометрия подобно нещо е известно и носи името „тримерна контракция…“

— Мълчи… — строго каза Атос на Портос.

— Второ — продължи Арамис, — в непроходимата гора след сто шестдесет и осмия стълб се е появила поляна и могила с вековен дъб на върха й. Казвам „появила се е“, защото на аероснимките, направени само преди година, не се забелязва нищо подобно. Сам проверих това, преди да тръгна насам. В съчетание с факта за три-мерната контракция между сто и двадесетия и сто и шестдесетия километър, внезапната поява на тази поляна и могилата с дъба и старинната постройка изглежда твърде подозрителна и ни навежда на мисълта за някаква маскировка. Трето, абсолютно съм съгласен със скъпата си роднина, че действията на така наречената голяма бяла птица имат за цел да подплашат и прогонят неканените свидетели.

— Изводът? — попита Атос. Арамис сви рамене.

— Логическият извод напълно съвпада с интуитивния, до който вие сте дошли и без моя помощ. Имаме си работа с престъпление.

Възцари се мълчание. След малко Портос попита:

— С какво?

— С престъпление — повтори Арамис.

— Аха… — дълбокомислено произнесе Портос.

— Не те ли е срам! — нетърпеливо каза Галя. — Та ти си чел… То е съществувало във времето, когато са отваряли сандъци със съкровища, без да питат, вземали са и последния залък на гладния, убивали са без причина…