Прелъстена невинност
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстена невинност». Краткое содержание книги:
От бурната им първа среща, през морето, до блясъка на дворците тя остава негова пленница. Но дори когато яростта въстава срещу домогванията му, изгарящата нужда я прави негова робиня. Защото тяхната треска неизменно ги отнася към неизбежния край да се предадат пред силата на вечната любов.
Дългите му крака го отнесоха бързо прел Ленор и той се поклони официално. Поне маниерите му показваха подобрение, но такава официалност… това наистина ли беше нейният внук? Миг по-късно той се ухили широко и я хвана за раменете Тя направи гримаса, когато той я вдигна от мястото й и я целуна звучно.
— Свали ме долу, разбойнико — почти извика херцогинята. — Имай уважение към възрастта ми, ако обичаш.
Тя беше изненадана. Каква сила само! В крайна сметка се оказваше, че Анастасия бе имала основание да се чувства застрашена. Ако този гигант решеше да я накаже, както тя заслужаваше…
— Je suis au regret.
— Я зарежи тези френски глупости! — тросна се Ленор. — Говориш добре английски и ще ти бъда благодарна, ако го използваш, докато си в моя дом.
Дмитрий отметна назад лъвската си глава и се разсмя. Смехът му беше дълбок, гърлен, толкова мъжествен. Той все още се смееше, когато върна Ленор обратно на мястото й.
— Казах, че съжалявам, бабушка, но ти прати извинението ми по дяволите. Виждам, че си все така жизнена като всякога. Липсваше ми. Трябваше да дойдеш да живееш в Русия.
— Костите ми не биха издържали дори една от вашите зими и ти прекрасно знаеш това.
— В такъв случай ще трябва да идвам тук по-често. Отдавна не сме се виждали, бабушка.
— О, Дмитрий, я седни. Не мога постоянно да извивам врат нагоре, за да те гледам. Между другото, ти закъсня — опита се тя да го принуди да заеме отбранителна позиция.
— Писмото ти е трябвало да изчака ледът на Нева да се стопи, преди да го получа — каза той, докато придърпваше най-близкия стол и се настаняваше близо до Ленор.
— Знаех това — отвърна тя, — но знам също така и че корабът ти е пристигнал в Лондон преди три дни. Очаквахме те вчера.
— След прекараните на кораба седмици имах нужда от един ден за възстановяване.
— Господи, това е най-интересният начин, по който съм чувала някой да обяснява това. Тя хубава ли беше?
— Неизмеримо.
Ако се беше надявала да го обезоръжи с откровеността си, не беше успяла. Той не се беше изчервил, не беше измислил някакво извинение, а само се беше усмихнал лениво. От леля му Соня, която й пишеше често, Ленор знаеше, че на Дмитрий никога не му липсваха жени и половината от приятелките му бяха омъжени. Анастасия беше права. Би било двулично, ако я накажеше за няколко забежки, след като неговите наброяваха стотици.
— Какво смяташ да правиш със сестра си? — попита Ленор, докато внукът й беше още в добро настроение.
— Тя къде е?
— В стаята си. Не е много доволна от това, че си тук. Изглежда смята, че ще бъдеш доста строг с нея заради това, че беше извикан чак тук, за да я прибереш.
Дмитрий сви рамене.
— Признавам, че отначало бях раздразнен. Моментът не беше подходящ да напускам Русия.
— Съжалявам, Дмитрий. Всичко това нямаше да бъде необходимо, ако онази глупава жена не беше направила такава сцена, когато открила Анастасия в едно легло със съпруга й. Но на това празненство имаше поне сто души и половината от тях се втурнаха да помагат, когато чуха писъците й. А Анастасия, това глупаво момиче, не проявила достатъчно разум и не скрила главата си под чаршафите, за да не бъде разпозната, а започнала да спори с жената както си била по бельо.
— Неприятно е, че Анастасия не е била достатъчно дискретна, но трябва да знаеш, че Александрови никога не са оставяли общественото мнение да влияе върху действията им. Не, прегрешението на сестра ми е в това, че не те е слушала.
— Тя просто беше упорита и отказваше да се крие от критиките — още едно качество, което е общо за Александрови, Дмитрий.
— Защитавате я твърде много, херцогиньо.
— Тогава свали бремето от гърба ми и ми кажи, че нямаш намерение да я набиеш.
Изминаха няколко секунди, преди недоумяващото изражение на Дмитрий да се промени, и той избухна в смях.
— Какво ти е казала сестра ми за мен?
Ленор се изчерви.
— Големи глупости, очевидно — отвърна тя.
Той не преставаше да се смее.
— Тя е твърде голяма, за да прибягвам към такива методи, въпреки че трябва да си призная, че известно време идеята за това ме изкушаваше. Не, просто ще я отведа у дома и ще й намеря съпруг Тя има нужда от човек, който да я държи под по-голям контрол отколкото мога аз.