Воинът на светлината — наръчник
- Автор: Коэльо Пауло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Воинът на светлината — наръчник». Краткое содержание книги:
Воинът на светлината медитира. Сяда в някое спокойно кътче в палатката си и се оставя на божествената светлина. Правейки това се опитва да не мисли за нищо; забравя за стремежа към удоволствия, за предизвикателствата, за откровенията — и позволява на своите дарби и на силите си да се проявят.
Дори и да не може да разбере начаса, тези дарби и сили постепенно нахлуват в живота му и започват да влияят на всекидневието му.
Докато медитира, воинът престава да бъде той самият, а се превръща в искрица от Всемирната душа. В такива моменти той осъзнава своята отговорност и действа, съобразявайки се с нея.
Воинът на светлината знае, че в мълчанието на сърцето му има някакъв ред, който го направлява.
„Когато държа лъка си опънат — казва Херигел на своя дзен-учител — идва момент, в който чувствам, че ако не стрелям веднага ще се разколебая.“
„Докато се опитваш да предизвикваш момента, в който да пуснеш стрелата, няма да усвоиш изкуството да стреляш с лък — казва учителят. — Това, което понякога пречи на точността на стрелбата е прекалено силното желание на стрелеца.“
Воинът на светлината често пъти си мисли: „Ако не го направя аз, няма кой да го направи.“
Не е точно така: той трябва да действа, но да позволи и на Вселената да се намеси в подходящ момент.
Когато воинът страда заради някаква несправедливост, обикновено иска да остане сам, за да не издаде болката си пред другите.
Подобно поведение е същевременно хубаво и лошо.
Едно е да позволиш на сърцето си да излекува собствените си рани. Съвсем друго е да прекараш целия ден в дълбока медитация от страх да не се покажеш слаб.
Във всеки един от нас има по един ангел и по един демон, като гласовете им много си приличат. Когато изникне някоя трудност, демонът подхранва този смутен разговор, като се опитва да ни покаже колко сме уязвими. А ангелът ни кара да размислим върху постъпките си, като понякога се нуждае от устата на друг човек, за да се прояви.
Воинът поддържа равновесието между самотата и зависимостта.
Воинът се нуждае от обич. Любовта и ласките са част от неговата природа — също както храната, водата и склонността му да участва с Справедливата битка. Когато войнът не е щастлив при залез слънце, значи нещо не е наред.
В този момент той прекратява битката и отива да потърси някой, с когото да посрещне падането на нощта.
Ако не може да го открие, се пита: „Дали не съм се побоял да се сближа с някого? Дали не съм получил нечия обич, без да разбера?“
Воинът на светлината се възползва от самотата, но не я допуска тя да се възползва от него.
Воинът на светлината знае, че е невъзможно да се живее в състояние на пълен покой.
Научил е от стрелеца с лък, че за да изпрати стрелата си далеч, е необходимо да държи лъка си добре изпънат. Научил е от звездите, че блестят единствено благодарение на вътрешна експлозия. Воинът забелязва, че когато конят се напряга да прескочи някакво препятствие, напряга всичките си мускули.
Той обаче никога не смесва напрежението с нервността.
Воинът на светлината успява да поддържа постоянно равновесие между Строгостта и Милосърдието.
За да постигне мечтите си, той се нуждае от силна воля, а също и от способността да проявява себеотрицание; макар и да има цел, невинаги пътят до нея е такъв, какъвто си го е представял.
Ето защо воинът проявява дисциплина и състрадание. Бог никога не изоставя чадата си — неговите намерения обаче са неведоми и той прокарва пътя чрез собствените ни стъпки.
Проявявайки дисциплина и себеотрицание, воинът се изпълва с ентусиазъм. Рутината не може да ни напътства във важни моменти.
Понякога воинът заобикаля изпречилите му се препятствия така, както прави водата.
Има моменти, в които, ако се съпротивляваш, ще бъдеш унищожен; затова той се приспособява към обстоятелствата. Приема безропотно факта, че камъните по пътя ще определят посоката му през планините.
Силата на водата се крие в това, че нито чук може да я счупи, нито нож да я нарани. И най-острата сабя на света не може да остави белег на повърхността й.
Речната вода се приспособява към терена, без да забравя целта си: морето. Извира като слаба струя, но постепенно става силна благодарение на другите реки, които среща.
И от определен момент нататък придобива абсолютна власт.
За воинът на светлината не съществуват абстрактни неща.
Всичко е конкретно, всяко нещо се отнася и до него. Той не седи удобно в палатката си, наблюдавайки какво става по света; приема всяко предизвикателство като възможност да промени самият себе си.