Българските преводи на Байронова лирика

О, вижте как съм побелял, Макар не толкоз престарял. Не от внезапен страх нощя Ме тази участ сполетя. Сгърбих се, с бръчки на чело, Но не от труд или тегло — Тъмницата ме разруши: От въздух, слънце ме лиши, И аз, в окови хвърлен там, Линеех, чезнех, без да знам. Такваз е нашата съдба: Баща ми падна във борба За вяра — и в последний час В завет я даде той на нас. Ний бяхме седем — няма шест: И всички те измряха с чест. Баща ми, старец изнурен, На огън жив бе изгорен, А там на бойното поле Кръвта на двама се проле; Двоица затворът грабна И двама морска глъбина. От всички само аз един, Разбит и най-злощастен син, Презрян от лютата съдба, Останах жив, за да скърбя.