Пристъпва — дивна красота —
Тъй тиха — нощ в брилянти звездни;
И светлост ведно с тъмнота
Трепти в очи — лазурни бездни;
Там грее нежна светлина —
Не пищен блясък на деня.
О, тази арфа на певеца-цар… Преведено и от Ж. Ж. Дорев.
Дивата газела (Под заглавие „Дивата сърна“) преведено и от Ж. Ив. Жеков и Ж. Ж. Дорев.
Край Йордан. Преведено и от Ж. Ж. Дорев.
Дъщерята на Иефтай. Преведено още от неизвестен преводач и от Ж. Ж. Дорев.
Попарена от ранна смърт… Преведено и от Ж. Ж. Дорев.
О, как е мрачен моят дух!… Под заглавие „Мрачна ми е душата“ е преведено от Д. „Искра“, 1889, II и Ж. Ж. Дорев.
Видях те плачеща… Преведено и от Ж. Ж. Дорев. 1 („Ти плачеше…“)
Ти падна, но ще бъдеш мил… Преведено още от Ж. Ж. Дорев и Д. Статков.
Саул. Преведено и от Ж. Ж. Дорев.
Песен на Саул пред последния бой. Преведена още от анонимен преводач. „Заря“, 1890 г., II и Ж. Ж. Дорев.
Пророкът рече: „Всичко суета е…“ Преведено и от Ж. Ж. Дорев.
Щом студ обгърне тая тлен… Преведено и от Ж. Ж. Дорев.
Видението на Балтазар. Преведено и от Ж. Ж. Дорев.
О, слънце на безсънните!… Преведено и от Ж. Ж. Дорев (заглавие „Светило на безсънния“).
Ако прав бе в това, че със лъжата живея… Преведено и от Ж. Ж. Дорев
Плачът на Ирод по Мариамна. Преведено и от Ж. Ж. Дорев.
В деня на разрушаването на Ерусалим от Тит. Преведено и от Ж. Ж. Дорев (заглавие „Разрушението на Йерусалим“).
Край реките на Вавилон. Преведено още от Ж. Ив. Жеков, Ж. Ж. Дорев и Лео Коен. Поместваме изцяло превода на Лео Коен.
КРАЙ РЕКИТЕ ВАВИЛОНСКИ
На Вавилона, досами реките,
ридаехме ний, в спомена за дните,
кога Салем разбиха врагове —
жестоко в кървите ни потопени,
и гдето бяха пръснати, сразени
нещастните еврейски синове.
Угрижени, ний гледахме водите,
въртението буйно на вълните.
Свирете! — викаха ни ядно тук.
Не, нивга чужденец не ще владее!
Десницата ми нека залинее,
от арфата ако изтръгна звук!
И на върба плачуща окачена,
За волнокрили звукове родена —
тя, арфата на славни прежни дни,
остава ми като залог небесни.
Но никога тя своите сладки песни
за враг презрян не ще да прозвъни!
Гибелта на Сенахериб. Преведено и от Ж. Ж. Дорев.
Край мене дух премина… Преведено и от Ж. Ж. Дорев.
Прометей. Преведено и от Георги Михайлов, Людмил Стоянов, Любен Любенов. Едно от най-значителните и най-известните Байронови стихотворения.
Преводът на Георги Михайлов се отличава с редица от най-добрите черти на преводаческото му дарование — близост до оригинала, строгост на формата, естествен и емоционален поетичен изказ — и може да се отнесе към най-добрите постижения в преводаческата му дейност. Привеждаме го изцяло.
ПРОМЕТЕЙ
Не като бог безстрастно хладен,
А с благост поглед ти бе спрял
На земния човешки дял,
С беди и напаст безотраден.
За твоята любов към нас
Безкрайна мъка бе отплата —
Борба, без отдих и без глас, —
Окови — ястреб — и скалата —
Над океана ням и глух.
Скръбта на дух, дух непобеден
Там преживя и твоят дух:
Жестокост, мъки, трепет леден
И гнет безкраен, чийто стон
Дори с въздъх ти не издаде,
На стража Зевсовий шпион.
За да не чуй!… О, не обади
Ни ек на мрачното небе
Каква в теб скръб и мъка бе!
Борбата с мъка и съзнание,
Докрай изпита в самота!
Каква съдба, какво страдание,
Които водят към смъртта!
Но Зевс, небесний цар всевластен,
И непреклонната съдба
В прищевка, същества нещастни
Отново да творят в света —
Отказаха смъртта на тебе! —
И на безсмъртие с венец
Те увенчаха твоя жребий:
Но ти — не бе ти слаб борец —
Понесе твърдо свойта участ!
И туй, що гневен Зевс сполучи
Да чуй от твоите устни, блед —
То бе закана — бе прокоба
И с нея твоят ужас слет
В гръдта на Зевс впи свойта злоба.
О, как провиди сетни час
Ти по звездата му случайно;
Как не издаде свойта тайна;
Как твоите думи с лющен глас
В присъда смъртна прозвучаха!
И дойде час на срам и страх:
В ръцете стари затрептяха
Перуните на бога плах.
Бе свято твойто престъпление.
Че на доброто бе пророк.
Дари човеку наставления
В живота му суров и строг
И възвиси духа му с вяра
Към разум и към доброта;
Но сам ти в мъките без мяра
Нам своя пример завеща —
Отпор към злобата столика
И твърдост на душа велика,
Що не успяха да сломят
Небе, земя — за лишен път!
Днес в твойта орис смъртний вижда
На свойта орис тържество —
Сам той е част от божество,
Че свойта участ сам съзижда,
Предвижда своя жребий той
И предугажда всяка мъка —
Беди и напасти безброй
И скърби в дните на разлъка,
И всичко, от което тук
Мощ черпи неговият дух —
Дух равносилен с вси страдания…
Той има воля и съзнание
За своите права в тоз свет —
Туй чувство в мъки, в скърби, в гнет,
Що не остава без награда —
Едничка вътрешна отрада, —
Всечасно крепне в гнет и мрак,
В борбата с доблест се кръщава
И с радост бърза в боя пак.
И от смъртта победа дава.
