Морт
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морт». Краткое содержание книги:
Когато въпросът опира до красивата Принцеса Кели (която трябва да бъде убита) Морт изпортва цялата работа.
— Не мисля, че идеята е добра — каза Морт.
— Е, довиждане, момчето ми — каза Лизек. — Изпълнявай каквото ти кажат, разбрано ли е? И… простете, сър, вие имате ли син?
Смърт го изгледа леко изненадан.
— НЕ — отвърна той, — НЯМАМ СИНОВЕ.
— Искам да кажа на момчето си няколко последни думи, ако не възразявате.
— ТОГАВА АЗ ЩЕ СЕ ПОГРИЖА ЗА КОНЯ — каза Смърт, с повече такт от обикновено.
Лизек прегърна сина си през раменете, с известна трудност, предвид разликата във височините, и го поведе нежно през площада.
— Морт, знаеш ли какво ми каза чичо ти Хамеш за чирашкия бизнес? — прошепна той.
— Какво?
— Ами, той ми каза и това — сподели старецът. — Каза, че не е нечувано калфата да наследи занаята на майстора си. Какво ще кажеш за това, а?
— Ъ. Не съм сигурен — каза Морт.
— Струва си да се замислиш — каза Лизек.
— Аз си мисля за това, тате.
— Много от младите момчета тръгват оттук, казва Хамеш. Гледат да станат полезни, гледат да се харесат на майстора и… така де, ако в семейството има дъщери… Господин, а… а, спомена ли господинът нещо за дъщери?
— Кой господин? — попита Морт.
— Господин… новият ти господар.
— О, той ли! Не, струва ми се, не — каза бавно Морт. — Мисля, че не е от тези, дето се женят.
— Много будни младежи си оправят бъдещето с една венчавка — каза Лизек.
— Така ли?
— Морт, ти май въобще не ме слушаш.
— Какво?
Лизек спря рязко на заледените павета и завъртя момчето към себе си.
— Ще трябва наистина да се постараеш повече — каза той. — Не разбираш ли това, момче? Ако ще се захващаш с нещо на този свят, ще трябва добре да слушаш. Аз съм ти баща и аз ти го казвам.
Морт сведе очи и погледна баща си в лицето. Искаше да му каже много неща: искаше да му каже колко много го обича, колко е разтревожен; искаше да го попита какво наистина си мисли, че е видял и чул току-що. Искаше да му обясни, че се чувства като човек, стъпил върху къртичина, която впоследствие се е оказала вулкан. Искаше да го попита какво точно означава „венчавка“. Това, което каза обаче, беше:
— Да. Благодаря. Време е да тръгвам. Ще се опитам да ти пиша.
— Все някой ще мине да ни го прочете — каза Лизек. — Сбогом, Морт.
Издуха си носа.
— Сбогом, тате. Ще дойда да ви видя някой път — каза Морт.
Смърт се прокашля тактично, макар че то прозвуча като пукот на дървена подпора в древноегипетска гробница, пълна със скарабеи.
— ВРЕМЕ Е ДА ТРЪГВАМЕ — каза той. — КАЧВАЙ СЕ, МОРТ.
Морт се изкатери отзад на украсеното със сребро седло, докато Смърт се навеждаше, за да се ръкува с Лизек.
— БЛАГОДАРЯ ВИ — каза той.
— Момчето е с добро сърце — каза Лизек. — Малко е отнесен, това е. Нали всички никога сме били млади.
Смърт обмисли последното.
— НЕ — каза той. — НЕ БИХ КАЗАЛ.
Хвана поводите, обърна коня и го насочи по пътя към Ръба. Кацнал зад гърба на загърнатата в черно наметало фигура, Морт махна отчаяно. Лизек махна в отговор. И когато конят с двамата ездачи изчезна от погледа му, свали ръката си и я загледа. Ръкостискането… беше му се сторило някак странно. Но, някакси, вече не можеше да си спомни защо.
Морт слушаше тропота на конските копита по калдъръма. После, щом стигна до пътя, той премина в топуркане по отъпканата земя, а после — после нямаше вече нищо.
Погледна надолу и видя земята да се разстила под тях, а наоколо нощта бе гравирана със сребриста лунна светлина. Ако изпаднеше от коня, щеше да удари единствено въздух.
Удвои сили и стисна седлото.
Тогава Смърт каза:
— ГЛАДЕН ЛИ СИ, МОМЧЕ?
— Да, сър. — Думите изскочиха направо от стомаха му, без намесата на мозъка.
Смърт кимна и обузда коня. Той застина в пространството; величествената кръгла панорама на Диска проблясваше под него. Тук и там някой град светеше в оранжев пламък, а топлите морета в близост до Ръба леко фосфоресцираха. В някои тесни долини уловената дневна светлина на Диска, която е бавна и малко тежка2, бавно се издигаше във вид на сребриста пара.
Но тя беше заслепена от блясъка, който се издигаше към звездите от самия Ръб. Огромни потоци светлина искряха и блестяха в небето. Величествени стени от злато опасваха света.
— Колко е красиво — каза меко Морт. — Какво е това?
— СЛЪНЦЕТО СЕ НАМИРА ПОД ДИСКА — отвърна Смърт.
— Така ли е всяка нощ?
— ВСЯКА НОЩ — каза Смърт. — ТАКА Е В ПРИРОДАТА.
— Някой знае ли?
— АЗ. ТИ. БОГОВЕТЕ. ХУБАВО Е, НАЛИ?
— Страшно!
Смърт се наведе от седлото и погледна земните кралства.
2
На практика, на Диска всичко се движи по-бързо от светлината, която е мързелива и укротена, за разлика от обикновената. Единственото нещо, за което се знае, че се движа по-бързо от обикновената светлина, според философа Ли Тин Мазника, е монархията. Той разсъждавал така: не може да има повече от един крал едновременно, а традицията изисква плътност на царуванията, така че, когато някой крал умре, приемането на престола от престолонаследника трябва да стане мигновено. Можем да допуснем, теоретизира той, че съществуват някакви елементарни частици — кралцони, или може би кралицони, с помощта на които протича този процес, но, разбира се, понякога приемането на престола пропада, ако насред полета си, те се ударят о античастица или републикон. Амбициозните му планове да използва откритието си за разпращане на съобщения, като използва умерени мъчения на някой дребен крал, с цел той да модулира сигнала, не бяха доразвити докрай, защото точно тогава барът затвори.