По повод на Книжовното ни дружество

Та от ония, които са ги лаели такива кучета, досега нито един не си е променил чувствата към дружеството. Напротив, в порив на благородството си мнозина от тях даже не приеха, както и не приемат, да ги защищава някой, нито публично, нито чрез печата; надяющи се, че с време противниците им ще се засрамят сами от себе си и от делата си.

При всичко туй глупаво беше и би било да се не придирват сегиз-тогиз такива зли проявления, които, свързани посредствено с Книжовното дружество, могат като червеи да подтачат с време нравствеността не само на заведението, но и на общината ни, ако ги остави човек да се загнездят по-надълбоко. А между тем Книжовното дружество, като такова още, гдето трябва да се сливат всичките симпатии, като такова, на което трябва да се зазиждат много свети ожидания за свяст, образование и утешително бъдеще, трябва да бъде лишено и чисто от всяко петно, а настоятелите и действителните му членове по възможности за всегда, а особито за сега по-нравствени, сир. строги в поведението си и въздържани в страстите си.

Тий трябва да помнят, та ако някак не им хрумне, ще им кажем ний, защото Бог дал на човека две уши, а само една уста, т. е. за да слушат повече, а по-малко да говорят и да не проповядват дип по къщята и улиците работи, които не се касаят нито тях, нито тяхната много по-висока мисия при Книжовното дружество. Говоря за доброто им и да не ме заподозре някой от тях, че искам да ги подканя за моя лична полза, истафорла, таквоз намерение нямам!

Адвокатлъкът на адвокатите, гайдата на гайдарина, точенето на пекарина: всяк да си гледа мисията и работата. Има ли право да иска човек барем от учените хора повече морал и свястно лично достойнство? Чини ми се да! Тук е правдата и хоратата, другото не ще много глаголание. Дано да бъда уразумян.