По повод на Книжовното ни дружество
- Автор: Попович Васил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По повод на Книжовното ни дружество». Краткое содержание книги:
5. Как да се не чуди и да се не смее човек, когато гледа, че всичкият тойзи смесен свят се надува и си дава зор да застави хората да повярват, че магарето, което яхат, не е магаре и гладно, а камила сита и добре натъкмена за поход, тогаз, когато изпод тях магарето дава знат за себе си, но още че е опърпано и три дни не яло, и всичко това правят уж по невъзможности инак да стане, за да не им рече някой нещо, уж да не възнегодува народът и да не се подкопае кредитът на дружеството! А между тем дават на народа силно да почувства, че тий съзнателно изкривяват и отстъпват от здравия смисъл и естествения ход на делото. Нек си! Като че народът ги души за гърлото, заставя ги да лъжат и искал, и иска от тях изведнъж големи работи, и зорлем ги кара да дават обещания с кола, било би и в ущърб на личната им сила и силата на Книжовното дружество! Ако е тук даже виноват наивният и невинен в чистосърдечното си поставяние на вид народ, който не само че никога не е требовал от някого големи обещания, но и не е получавал и една маленка част от всичко онова, което му се се обещавали досега и за което той все е давал и ще дава занапред с обичайното си добродушие и на колкото му стига хитростта и чувстуванията му.
6. Не е ли пак, кажете си правичката, истинно и смешно денгубието, мухавянието и напразната разточителност, особито като и глухият чу вече, че доходите на книжовното дружество не стигат за покриванието на всичките разноски, които и да са, и да намират такива майсторски защитници, на които впрочем може да се уважи, като на чужденци, що се се повладали от условията на едно гостоприемство, що показва тяхната добре дума и никак не помага за окончателното изявление на злото, което може и да са не усетили дотам.
7. И ний казваме, че без достаточно число работници, Книжовното дружество не ще може да достигне велик размер и затуй нека се харчат пари от доходите на дружеството, стига да се постигва целта. Затуй са доходите — да се харчат, затуй и Дружеството да ги харчи за поддържането, ако ще и на сто, каквито да са, действителни членове, стига да има отгде и за всичките. Но когато тия доходи са твърде незначителни и къси, а не се предвижда или, пожалуй, сумнително е, че ще се увеличат наскоро, тогава здравият разум требва все възможни ограничения. Чисто. Предоставяме всекиму да се поопита да сбере малко записани спомоществования от хора не твърде и не завидни, които, истина е, ако усещаха дълбоко нещо от таквизи заведения и си внасяха помощите редовно, все друго щеше да бъде, признаваме си, но виж, не излезе тъй, както се мислеше, а хората се оказаха, че са хора с каприции и пр., а не светци все като нази. Та и занапред може да се случи още да се поиска да потраем, догдето помогне времето и обстоятелствата да се посвестят повечко хора, а дотогава трябва ли да подядаме капиталите на дружеството с излишни задължения и дефицити? Ваша воля след туй, но то ще бъде глупост и нечестно от страна на водителите на дружеството.
8. Навремето между им се намериха люде, които още при отварянето на Книжовното дружество бяха на мнение да се не бърза с издаванието на „Периодическо списание“, а като излезе обявлението му, даже възнегодуваха на нетърпеливостта на редактора му, на многоглаголанията и фанфарониадите в него, и всичко това с предупазвание, догде се съберат и наредят достаточни капиталите на дружеството. Тий не се послушаха, делото излезе шантаво. Сега се слага на другите, че били пресилили работата и се изповядва, че станало хата. При всичко туй пък се види постоянството на същата хата и за допъти, та дано хората не бъдат вече виновати! Но ще ли се изправи тъй работата?