Чудото на чесъна
- Автор: Сейнър Редж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудото на чесъна». Краткое содержание книги:
Резултатите от другото генерално изследване на доктор Редж Сейнър, рибеното масло, са публикувани в „Диетата на ескимосите“ в съавторство с Франк Райън.
В известната си готварска книга от викторианския период мисис Бийтън споделя мнението, че чесънът не е подходящ за редовна употреба в кухнята. Тя препоръчва употребата му да бъде ограничена до леко намазване на купата, в която ще се сложи салатата, и то само от време на време. Може да се каже, че в началото на деветнайсети век чесънът вече почти не се прилагал в кулинарията във Великобритания.
През Първата световна война обаче чесънът се използвал от руснаците като лек срещу гангрената. Счукан чесън се разстилал върху импровизирана превръзка от торфен мъх и се поставял направо върху раната. Това се оказало толкова ефикасно, че през Втората световна война започнали да наричат чесъна „руския пеницилин“.
В джунглата
Между 1913 и 1965 година известният лекар-мисионер д-р Алберт Швайцер имал клиника и болница в намиращото се насред джунглата село Ламберене в Габон, Западна Африка. Чесънът бил главното му средство за антибактериално лечение. Д-р Швайцер твърди, че с негова помощ е успявал да излекува крайно упорити случаи на дизентерия.
РЕЛИГИЯ И МИТ
Всеизвестно е, че чесънът има силата да прогонва вампирите и злите духове, но, разбира се, за това няма неоспорими доказателства! Сигурно е обаче, че чесънът и лукът са били използвани в религиозните церемонии в продължение на стотици години. Когато Сатаната се появил от Райската градина след прогонването на Адам, от следите, оставени от десния му крак, израстнал лук, а от левия — чесън.
Но, каквато и да е истината за магическите свойства на чесъна, съвременните научни доказателства го признават за истинско вълшебно средство за хилядите страдащи от сърдечни заболявания.
МАЛКО ХИМИЯ И БОТАНИКА ЗА СЕМЕЙСТВОТО НА ЧЕСЪНА
Ботаническото наименование на чесъна е Allium sativum; той принадлежи към голямо растително семейство, което включва също така и лука, праза, сибирския лук и други. Много здравословно е да се ядат всички представители на семейството, но чесънът несъмнено е най-ефикасният сред тях. От него могат да се приемат и внимателно дозирани количества във вид на капсули.
ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЧЕСЪН
Не е трудно да отглеждаме чесън в градината си във Великобритания, дори толкова на север, колкото се намира Шефийлд. Той е също така прекрасно органично оръжие срещу градински вредители — всяко растение в близост до него няма да бъде нападнато от тях. Засадете отделни скилидки през октомври по същия начин, както луковиците на нарциса или лалето. Разположете ги в добре изсъхнала почва на около петнайсет сантиметра разстояние една от друга, като оставите горните им крайчета да се подават съвсем малко навън. Не прекалявайте с грижите или поливането. Те ще бъдат готови за вадене през юли или август, когато горната им част, стъблото, започне да загива.
КАКВО СЪДЪРЖА ЧЕСЪНЪТ?
Многобройни са изследванията на летливите съставки и аромата на чесъна и лука. До неотдавна обаче се правеха малко опити да се изучи пълният химически състав на чесъна. Въпреки че е преживявал периоди, през които не е бил смятан за актуален, чесънът отдавна е признат за важно от кулинарна и фармацевтична гледна точка растение. За разлика от много други зеленчуци обаче, обикновено не гледат на него като на значителен източник на хранителни вещества. Вече е доказано, че той съдържа много от жизненоважните за човешкото здраве минерали, в това число и селен, който, заедно с витамините С и Е е съставна част на антиоксидантната система на тялото /вижте Трета глава/.
Алицин, „чудотворната молекула“
Предполагаше се, че главният активен елемент на чесъна е една субстанция, наречена „алицин“ и продуктите от нейното разлагане са сулфиди. Неразрязаният чесън или лук не издава своята характерна силна миризма. Когато клетките, изграждащи чесновата скилидка, се срежат или наранят, те отделят две субстанции: алин и алиназ. Последната е ензим, който в комбинация с първата дава алицин и като резултат — познатата миризма.
Алицинът започва да се разгражда от мига, в който е създаден, но скоростта на тази реакция зависи от околната температура. Няколко дни след неговото производство той все още може да бъде открит, ако чесънът е бил замразен, но при стайна температура бързо се разгражда на други продукти. От известно време се чуват твърдения, че алицинът е „вълшебната“, т. е. благотворната от медицинска гледна точка съставка на чесъна. Тези предположения обаче са почти напълно отречени. Изглежда ползата се дължи на продуктите, получени от разлагането на алицина, сулфидите.