Чудото на чесъна
- Автор: Сейнър Редж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудото на чесъна». Краткое содержание книги:
Резултатите от другото генерално изследване на доктор Редж Сейнър, рибеното масло, са публикувани в „Диетата на ескимосите“ в съавторство с Франк Райън.
ГЪРЦИТЕ СЪЩО ИМАЛИ КАКВО ДА КАЖАТ ПО ТОЗИ ВЪПРОС
Всъщност древните гърци имали две наименования за него: в „Илиадата“ Омир го нарича „свещената девица“ и му приписва магически свойства. Древногръцките атлети гледали на чесъна като на важна част от своята диета, когато се подготвяли за състезания. Смятали го също така за афродизиак, което е напълно възможно. Изследванията показват, че при консумацията на чесън и лук кръвта се съсирва по-трудно и тече по-буйно. Това може би е причина за по-голямата издръжливост на атлетите. То също така подобрява оросяването на пениса и следователно увеличава сексуалната енергия /Вижте Четвърта глава/.
Корените на съвременната медицинска наука
При дипломирането си всеки лекар полага Хипократовата клетва — да дава за всеки пациент най-доброто от себе си и да не разпространява проблемите му. Гръцкият лекар Хипократ, с неговите научни /в противовес на митичните/ обяснения на заболяванията, се счита за основател на съвременната медицина.
Гръцките медици широко предписвали чесъна за много болести на дихателния апарат, в това число за бронхит и пневмония. В ръцете на Хипократ той се превърнал дори в още по-мощно оръжие от докторския арсенал.
Гангрената е инфекция, причинена от бактерията Clostridium welchii, която се разпространява бързо и умъртвява засегнатите тъкани. Появява се често, когато тъканите са страдали от недостатъчен приток на кислород и хранителни вещества вследствие на стесняване или разрушаване на кръвоносните съдове. Дори в наши дни това е изключително опасна зараза, тъй като, ако не се лекува бързо, може да доведе до ампутация и дори до смърт. Така или иначе, през 430 г. пр. Р. Хр. Хипократ твърди, че е излекувал гангрена с чесън.
За употребата на чесъна като антибиотик се говори по-детайлно в Трета глава.
ЧЕСЪНЪТ ПО ВРЕМЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
Рим е бил мощна политическа и военна сила, но голяма част от културните, медицинските и научните му познания са дошли от неговите съседи гърците, които често били отвеждани като роби /най-образованите/ в Древен Рим. Гъркът Гален например е бил лекар на император Марк Аврелий и е изнасял лекции по фитотерапия. Именно от гърците римляните възприемат чесъна и като храна, и като лекарство.
Най-вероятно през 42 г. след Р. Хр. римският писател Колумела е измислил наименованието „унионем“, от което произлиза и английската дума „ъниън“1. Документирано е, че император Нерон използвал праз лук, за да се избави от секрета в гърлото си, което му помагало да говори по-ясно.
Разкопките говорят доста за това каква храна са употребявали римляните. Изригването на Везувий през 79 г. след Р. Хр. разрушава град Помпей; в него и в Херкулан, разрушен по същото време, са открити карбонизирани останки от лук и чесън.
Римски лек за циреи
По времето на Римската империя чесънът се използва масово като ефикасно средство срещу абсцеси и циреи. Чесънът се изсушавал и стривал; полученият чеснов прах се смесвал с гъша мас и гореща пепел и така се поставял върху засегнатия участък. Някои автори твърдят, че пепелта се използвала, за да пробие цирея и по този начин да даде възможност на чесъна да проникне в него и да унищожи микробите. Чесънът има мощни антибактериални свойства, така че казаното по този повод звучи съвсем правдоподобно. Ролята, която се приписва на пепелта, обаче не изглежда толкова приемлива — би било много по-бързо и по-ефективно циреят да се пробие с нож.
Римската чистоплътност… и нейната липса
Римляните били големи инженери; прочути са със своите пътища, обикновено построени в права линия, независимо от затрудненията, които създавал теренът. Също така строели големи акведукти, за да осигурят постоянен приток на вода; известни са и с обществените си бани. Чистоплътността обаче била привилегия на висшата класа. Огромното мнозинство от населението живеело в ужасяваща мизерия и мръсотия и било непрестанно изложено на инфекции. То не е имало буквално никакви познания за това как да приготвя безопасно и да съхранява храната си, в резултат на което хората масово се разболявали при консумацията на заразена храна и поради ниската лична хигиена.
В цялото това нещастие обаче помагал фактът, че по-голямата част от населението включвало в диетата си чесъна, който можел да осигури известна защита срещу стомашни разстройства /вижте Трета глава/. И лечителите, разбира се, имали възможност да приготвят ефикасни лекове от чесън и лук.
1
Лук — Б. пр.