Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
Рюз изплю кръв върху масата.
— Този път стигна твърде далеч, Глокта, твърде далеч! Текстилната гилдия е почетна организация, ние имаме влияние! Те няма да търпят това! Аз съм знатен човек! В този момент съпругата ми е при краля, който разглежда моята жалба!
— А, съпругата. — Глокта се усмихна горчиво. — Съпругата ви е много красива жена. Красива и млада. Боя се, може би е прекалено млада за вас. Страхувам се, че може да е решила да се възползва от ситуацията и да се отърве от вас. Боя се, че тя ни донесе книжата ви. Всичките ви книжа.
Рюз пребледня.
— Ние прегледахме тези документи. — Глокта направи жест към въображаема купчина документи отляво на себе си. — После прегледахме и документите в хазната. — Той направи същия жест, този път надясно. — Представете си нашата изненада, когато числата не съвпаднаха. И после открихме нощните посещения на ваши служители в складовете в старата част на града, малките нерегистрирани лодки, плащанията на държавни служители, подправената документация. Има ли смисъл да продължавам? — Глокта поклати неодобрително глава. Рюз преглътна и облиза устни.
На масата пред затворника се появиха мастило и писалка, както и написано на хартия самопризнание. Листът беше изписан с красивия, старателен почерк на Рюз и очакваше единствено подписа му. Готов е да ми падне в ръцете, точно тук и сега.
— Признай, Рюз — прошепна му тихичко Глокта. — Сложи безболезнен край на тази жалка история. Признай и назови съучастниците си. Ние вече знаем кои са те. Така ще е по-лесно за всички ни. Аз не искам да ти причинявам болка, повярвай ми, това няма да ми достави никакво удоволствие. Нищо вече не е в състояние. Признай. Признай и спаси живота си. Заточението в Англанд не е толкова страшно, колкото си мислиш. И там човек може да изпита удовлетворение от живота и от честния труд в служба на своя крал. Признай!
Рюз заби поглед в пода и продължи да прокарва език по зъбите си. Глокта седна и въздъхна.
— Ако пък искаш, недей — каза той. — А аз ще се върна с инструментите си.
Фрост пристъпи напред и огромната му сянка падна върху лицето на дебелия мъж.
— Тялото е било открито във водата при доковете — въздъхна отново Глокта. — Подуто от престоя в солената вода и обезобразено, толкова… обезобразено, че не може да става и дума за разпознаване. Готов е да се разприказва. Напълно узрял е и всеки момент ще започне да говори. Дали нараняванията са били нанесени преди настъпване на смъртта, или след това? — Глокта вдигна въпросително очи към тавана. — Мистериозният труп на мъж ли е, или на жена? — вдигна рамене той. — Кой би могъл да знае?
Някой почука на вратата. Лицето на Рюз подскочи, изпълнено с нова надежда. Не, точно сега! Практик Фрост отиде до вратата и я открехна. Последва кратък разговор, после Фрост затвори вратата и се надвеси до ухото на Глокта.
— Бесфе Шеферар.
От прошепнатото фъфлене Глокта разбра, че на вратата е бил Северард.
Вече? Глокта се усмихна и кимна, сякаш новината беше добра. Лицето на Рюз пак посърна. Как така става, че някой, чийто начинания изискват прикритост, не успява да скрие емоциите си в тази стая? Глокта знаеше отговора. Трудно е да запазиш спокойствие, когато си изплашен до смърт, безпомощен и сам, оставен на милостта на хора, които не познават милост. Никой не знае това по-добре от мен. Той въздъхна и проговори с възможно най-отегчения си тон:
— Готов ли си да си признаеш?
— Не!
Откритото неподчинение се бе върнало в свинските очички на затворника. Той остана мълчалив, смазан, но нащрек.
Изненадващо. Много неочаквано. Но все пак сме още в самото начало.
— Този зъб тормози ли те, Рюз?
Нямаше нищо, което Глокта да не знае за зъбите. По собствената му уста бяха работили най-добрите в бранша. Или най-лошите, зависи откъде го погледнеш.
— Изглежда трябва да изляза за известно време, но докато ме няма, ще си мисля за този ти зъб. Много внимателно ще си помисля какво да правя с него. — Глокта взе бастуна си. — А ти си мисли за това, как аз мисля за зъба ти. Също така искам да си помислиш, много внимателно, за самопризнанието си.
Глокта се изправи неуверено и разтърси болния си крак.
— На мнение съм обаче, че един стандартен бой може да ти се отрази благотворно. Ето защо ще те оставя в компанията на практик Фрост за следващия половин час.
Устата на Рюз застина широко отворена от изненада. Албиносът вдигна дебелия мъж с все стола и бавно го извъртя към себе си.