Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Каза, че е спешно.
— По дяволите! — Аманда наглася наклона на лентата в най-стръмно положение.
— Не бива да правите това — казва някакъв мъж и спира до нея.
Аманда усеща топлия му дъх върху голата си ръка.
— Какво не бива да правя? — пита, без да го поглежда. Гласът му е непознат и тя се опитва да си представи как изглежда. Около трийсетте, тъмна коса, кафяви очи. Добри бицепси, силни бедра.
— Просите си някоя травма като правите наклона толкова стръмен. Говоря от личен опит — добавя, понеже тя не обръща внимание на предупреждението му. — Миналата година скъсах мускул. Отне ми шест месеца да се възстановя.
Без да спира да тича, Аманда обръща поглед в неговата посока и със задоволство установява, че той доста се доближава до представата й, само дето навярно е по-близо до четирийсетте, отколкото до трийсетте и очите му не са кафяви, а зелени. Красив по един прекалено спретнат и чистичък начин. Тя го е виждала тук и преди и знае, че това не е първият път, когато той й хвърля око. Тя натиска едно копче и усеща как наклона на машината под краката й се намалява.
— Така по-добре ли е?
— Всъщност най-добре би било изобщо да не използвате наклона. Вие и така бягате силово. Наклонът само ще натовари допълнително бедрените мускули.
— Не бих искала точно тях да натоварвам. — Аманда нулира наклона. — Благодаря. — Пита се колко време му е нужно, за да се представи.
— Картър Рийз — казва той, преди да е довършила мисълта си.
— Аманда Травис. — Поглъща го с един поглед, докато той се качва на пътеката до нея: широките рамене, мускулестите крака, здравия врат. Сигурно в колежа е играл футбол. А сега играе голф и прави фитнес. Най-вероятно съветник по инвестициите. Скоро разведен или поне разделен, ако се съди по липсата на халка. Две деца. Не се интересува от нищо сериозно. Дава му три минути, преди да й предложи да се срещнат по-късно за по питие.
— Хората Манди ли ви наричат?
— Никога.
— Добре тогава. Нека бъде Аманда. Е, често ли идвате тук? — изрича полушеговито.
Аманда се усмихва. Харесва мъже, които с лекота използват клишета.
— Колкото пъти успея.
— Обикновено ви виждам на онези смахнати колела.
— За жалост, днес закъснях малко. Всичките бяха заети.
— Някъде наблизо ли живеете?
— Живея в Юпитер. А вие?
— Уест Палм. Не ми казвайте, че сте изминали целия път от Юпитер, само за да тренирате.
— Не. Дойдох от работа.
— С какво се занимавате?
— Адвокат съм.
— Наистина ли? Впечатлен съм.
Аманда се усмихва.
— Така ли? — чуди се дали не й се подиграва.
— Адвокати с великолепни крака ме впечатляват — продължава той.
Усмивката й замръзва. Трябваше да се досети. Две минути, минава й през ума.
— А вие?
— Съветник по инвестициите.
— Сега пък аз съм впечатлена — подхвърля, като мълком се поздравява за интуицията си и се надява да не звучи прекалено неискрено.
Но дори и да подозира, че комплиментът й не е съвсем искрен, той с нищо не го показва.
— И какво право практикувате?
— Наказателно.
Картър Рийз се смее с глас.
— Съжалявам. Нещо смешно ли казах?
Той поклаща глава:
— Просто не ми се виждате от типа адвокат по наказателно право.
— И какъв е този тип?
— Груб, як, с бирен корем. — Той демонстративно я оглежда отгоре до долу и одобрително се усмихва, сякаш плоският й корем е бил оформен специално в негова чест. — Не виждам никакъв бирен корем.
— Не винаги това, което виждаш, е това, което получаваш — игриво предупреждава тя.
— Бих искал да видя повече.
Една минута.
— Кога свършвате работа? — пита той.
— Ще свърша около пет.
— Около?
— Горе-долу.
— Около? — повтаря той, но този път го произнася „ооколо“. — Долавям ли следи от канадски акцент?