Стигмата

– Тези свещеници и монаси заслужават всичко. Могат да говорят само за Ада, празниците на светците и как трябвало да си плащаме навреме десятъка.

– Замеряха с кал клетия човек, задето проповядваше словото Божие! И сам Иисус да дойде в Тулуза, заклевам се, че ще го изблъскат и изхвърлят вън от портите.

– Добрият Господ никога няма да дойде тук, ако види как се държат свещениците! Развратници и крадци, такива са повечето.

Фабрисия видя как страните на баща ѝ започнаха да се зачервяват. Какво караше майка ѝ така да му вади душата? Напоследък непрекъснато се караха заради вярата.

– Има такива, които не срамят призванието си.

– Кажи ми две имена! – рече Елионор с пълна уста.

– Добрият проповедник, с когото тълпата така грозно се отнесе днес на пазара. От всичко, което чувам, той води целомъдрен живот и има само дрехите на гърба си.

– Дотук е само един.

– Ами монахът, който идва утре да ме посети? Отец Симон. Името му е безукорно. Добър човек и верен служител на Църквата.

Елионор се усмихна и тонът ѝ омекна.

– Хубаво, станаха двама, разбира се, съпруже. Но само двамина във всичките големи християнски градове не е кой знае колко. Каква работа имаш е него?

– Той е секретар на приора. Нае ме за някои поправки по покритата галерия в Сен Сернен. Предложи ми щедро заплащане за работата ми.

– Както и трябва да направи.

– Църквата има много благодетели.

– Така е. Целият християнски свят, та и отгоре!

Анселм пренебрегна заяждането.

– Работата стига за поне две лета. Дотогава може би Пиер ще е готов да поеме работата ми.

Двамата погледнаха към Фабрисия, която усети как страните на лицето ѝ пламват. Сведе поглед към чинията си и се опита да се съсредоточи върху храната.

– Съобщи ли ѝ какво си решил? – попита го Елионор.

– Какво решихме и двамата.

– Аз казах само, че няма да се противопоставям. Добрите хора твърдят, че създаването на потомство е грях и затова бракът води до прегрешение. Но ако тя трябва да се омъжи, няма да застана на пътя ѝ.

– Няма да приемеш радушно здрав зет с умели ръце, който може да ни дари с внуци и да се грижи за нас, когато остареем ли? Мъж, който ще се грижи за дъщеря ни, когато нас вече няма да ни има?

– Знам, че искаш само най-доброто за всички ни – каза по-мило Елионор. – Но с годините повече се притеснявам за душата си, отколкото за изнуреното си тяло.

Фабрисия си помисли, че баща ѝ ще избухне.

– Тези свещеници еретици са ти разбъркали главата! – сопна се той.

Обърна се към Фабрисия, търсейки подкрепа от нея. Тя знаеше, че ѝ мисли само доброто. Как би могла да му каже, че не иска да се омъжи за Пиер без истинско основание за нежеланието си?

– Ти може би не виждаш погледите, които привличаш на пазара – рече ѝ той. – Ще спя по-спокойно, когато си омъжена и си получила благословия след раждане, за да не може всеки напорист мъжкар в Тулуза да те зяпа като вълк вечерята си.