Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Беше в капан.
Базиликата имаше формата на кръст и три от раменете му бяха блокирани от убийци. Оставаше му само един път за бягство. Към апсидата, върха на кръста. Но там нямаше изход.
Въпреки това Марко забърза към нея.
Отпред се издигаше катедрата на св. Петър, позлатен монумент със светци и ангели, където се намираше дървеното кресло на апостола. Над него през един овален прозорец от алабастър се виждаше Светият Дух в образа на гълъб.
Но прозорецът бе тъмен и не предлагаше надежда.
Марко му обърна гръб и се огледа. От лявата му страна се намираше гробницата на Урбан VIII. Над мраморната крипта на папата се издигаше статуята на Мрачния жътвар в образа на скелет, възвестяващ участта на всички хора… и неговата собствена също.
— Lilium et Rosa — прошепна Марко на латински.
Лилията и розата.
През дванадесети век един ирландски светец, Малахия, получил откровение за всички папи от неговото време до края на света. Според видението му общият им брой щял да бъде 112. Малахия описал всеки един с кратка загадъчна фраза. Урбан VIII, роден пет столетия след смъртта на Малахия, бил наречен „лилията и розата“. И също като всички подобни пророчества, описанието се оказало точно. Папа Урбан VIII се родил във Флоренция, чийто герб е червена лилия.
Но най-тревожното бе, че сегашният папа беше предпоследен от списъка на св. Малахия. Според пророчеството следващият глава на Църквата щеше да е онзи, който ще види края на света.
Марко никога не бе вярвал на подобни неща. Но сега, когато пръстите му стискаха здраво малката кожена чанта, се запита колко ли близко се намира човечеството до Армагедон.
Чуха се стъпки. Някой от убийците приближаваше. На Марко му оставаше време само за един-единствен ход.
Действаше бързо. Притиснал раната, за да не оставя кървава диря, Марко пристъпи настрани, за да скрие онова, което трябваше да бъде запазено. След това се върна в центъра на апсидата. Не му оставаше друго освен да падне на колене и да зачака смъртта си. Стъпките приближаваха. Появи се някакъв мъж, спря и се огледа.
Не беше от убийците.
Не беше дори непознат.
Марко изстена и привлече вниманието му. Мъжът се вцепени от изненада, после забърза към него.
— Марко?
Марко бе твърде слаб, за да се изправи на крака, и можеше само да се взира в него, разкъсван между надеждата и подозрението. Но когато мъжът се втурна към него, стана ясно, че го движи единствено загрижеността. Това бе някогашният преподавател на Марко, човекът, с когото имаше среща.
— Монсеньор Верона… — изпъшка Марко, загърбил всякакви подозрения, убеден дълбоко в себе си, че този човек никога не би го предал. Вдигна празната си ръка. Другата стискаше оперения край на стрелата, която стърчеше от корема му.
Краткото примигване го накара да погледне надолу. Пред очите на Марко червеният диод внезапно засвети в зелено.
„Не…“
Експлозията го помете по мраморния под. Тялото му остави след себе си диря от кръв, дим и вътрешности и спря чак в подножието на олтара. Очите му се вдигнаха към извисяващия се позлатен монумент.
В ума му смътно се оформи име.
Petrus Romanus.
Петър Римлянина.
Това бе последното име от пророческия списък на св. Малахия, човекът, който ще наследи сегашния Свети отец и ще стане последният папа на света.
С провала на Марко тази нощ тази участ не можеше да бъде предотвратена.
Зрението му помръкна. Ушите му престанаха да чуват. Нямаше сили да говори. Легнал на едната си страна, Марко се взираше от апсидата към гробницата на папа Урбан и бронзовия скелет, издигащ се от криптата. Беше закачил малката чантичка, която бе съхранявал толкова дълго, на кокалестия му пръст. Представи си древния символ, гравиран в кожата.
В чантичката се съдържаше единствената надежда за света.
Замоли се с последния си дъх това да е достатъчно.
Първа част
Спиралата и кръстът
ВИАТУС ОБРЪЩА ПОГЛЕД КЪМ ГЛОБАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ИЗХРАНВАНЕТО
ОСЛО, НОРВЕГИЯ (БИЗНЕС ТЕЛЕГРАФ) — „Виатус Интернешънъл“, една от водещите нефтохимически компании в света, днес обяви създаването на своя нов Отдел за биоинженерни проучвания.