Интригантката

Щяха да се върнат към старото си възхитително аз, както винаги. Серена нямаше търпение.

— Взех ти едно питие — каза Чък, докато си проправяше път през множеството родители и й подаде чашата с уиски. Тя бавно отпи.

— Е, липсвах ли ти?

— Дали си ми липсвала? Истинският въпрос е дали аз ти липсвах? — каза Чък. — О, хайде, мила, изплюй камъчето. Какво правиш тук? Какво се случи? Имаш ли си гадже?

— О, стига, Чък — каза тя и стисна ръката му. — Знаеш, че се върнах само защото страхотно те желая. Винаги съм те искала.

Чък отстъпи назад, прочисти гърлото си, а лицето му почервеня. Хванаха го неподготвен, рядък случай.

— Е, целият следващ месец ми е резервиран, но мога да те сложа в списъка на чакащите — наперено каза Чък, като се опита да се съвземе. Но Серена вече не го слушаше. Тъмносините й очи шареха из стаята и търсеха онези, които искаше да види най-много — Блеър и Нейт.

Най-накрая ги откри. Нейт се беше облегнал на вратата на коридора, а Блеър стоеше точно зад него с наведена глава и си играеше с копчетата на черната си жилетка. Нейт се взираше в Серена и когато погледите им се срещнаха, той захапа долната си устна по начина, по който винаги го правеше, когато бе смутен. А после се усмихна.

Тази усмивка. Тези очи. Това лице.

— Ела тук — извика Серена и махна с ръка. Сърцето й заби лудо, когато Нейт започна да се приближава. Изглеждаше по-добре отколкото си спомняше, много по-добре.

Сърцето на Нейт биеше дори по-учестено от нейното.