Момичето, което замина за пансион, от който я изритват, се връща
Да, С се върна от пансиона. Косата й е по-дълга и по-светла. Сините й очи са толкова мистериозни, все едно прикриват някакви тайни. Носи същите прекрасни дрехи, сега като парцали, преживели много буреносни дни в Нова Англия. Тази сутрин смехът й се разнесе по стълбите на „Метрополитън“, където вече няма да можем да се наслаждаваме на някоя бърза трева или капучино, без да я видим как ни маха от апартамента на родителите си на отсрещния тротоар. Беше започнала да си гризе ноктите, което я направи още по-загадъчна, и въпреки че си умираме да я запитаме, защо са я изритали от пансиона, няма да го направим, тъй като ни се иска да не бяха. Но С определено вече е тук.
За по-сигурно трябва да се наговорим, защото ако не внимаваме, С ще спечели учителите ни, ще носи роклята, в която не можем да се намъкнем, ще изяжда последната маслинка, ще разлива кампари на килимите ни, ще открадне сърцата на приятелите и братята ни, и изобщо, ще ни съсипе живота, както само тя си знае.
Аз ще внимавам. Ще бдя над всички ни. Очаква ни щура и дяволита година. Усещам го.
С любов,
„Интригантката“
Както повечето пикантни истории, всичко започна на едно парти
— Цяла сутрин гледах телевизия в стаята си, за да не ми се налага да закусвам с тях — каза Блеър Уолдорф на двете си приятелки и съученички от „Констънс Билард“ — Кати Фаркас и Изабел Коутс. — Майка ми му направи омлет. Дори не знаех, че е наясно как се използва котлона.
Блеър прибра един голям, тъмнокафяв кичур коса зад ухото си и отпи голяма глътка от висококачествения скоч. Това беше втората й чаша.
— Какво гледа? — попита Изабел, докато махаше косъм от черната кашмирена жилетка на Блеър.
— На кого му пука — каза Блеър, тропвайки с крак. Носеше новите си черни, равни обувки. Доста изрязани и що-годе подходящи, защото можеше във всеки момент да й щукне да си сложи ужасните, остри, високи до коленете ботуши и онази секси, металическа пола, която майка й ненавиждаше. Пфу — секси котенце-рок звезда. Мяу!
— Искам да кажа, че цяла сутрин бях затворена в стаята си, заради отвратителната им романтична закуска. А и бяха облечени в еднакви червени пеньоари. Дори не се изкъпаха. — Блеър отново отпи от чашата си. Единственият начин да понесе мисълта, че майка й спи с онова нещо, беше да се напие яко.
