Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Остават осем мили, сър — рече тихо сержантът.
МакАдамс въздъхна и вдигна микрофона към устните си, поколеба се, преди да натисне бутона за предаване.
— Пастир, бъдете готови. Стрелба само при моя команда.
— Разбрано, Корона. Прехванат е, разстояние двайсет мили, намаляваме скоростта.
Сержантът тихо напяваше числата на сближаването и наблюдаваше дали генералът ще даде някакъв знак, че надвисналата над тримата мъже смърт ще може да бъде избегната.
— Шест мили и половина. Шест и четиристотин. И триста.
На борда на Мъдрец десет
Вторият пилот бе мярнал аварийната брадва до кабината и преди да стигне до Бен я бе откачил от стената.
— Покажи ми къде до го прасна! След броени секунди ще се разбием.
— Няма нужда — отвърна Бен. С едната си ръка включи интерфона. Протегна другата към един-единствен ключ отстрани на кутията на главния компютър.
— Поеми управлението, изключвам.
Изведнъж се почувства огромния натиск на земното притегляне, след като пилотът рязко издигна носа на самолета.
На борда на Корона
— Пастир, тук е Корона. Според моята отметка… Не! Изчакайте.
Сержантът клатеше енергично глава и сочеше радарния екран.
— Отбелязвам промяна във височината и курса, сър.
— Забрана за изстрелването, Пастир. Включете предпазителите на оръжията си. Потвърдете.
— Издига се бързо — каза сержантът, докато водачът на двойката изтребители отговаряше.
— Разбрано, Корона, забрана за изстрелване. Оръжията са на предпазители. На стендбай съм, целта се издига стръмно.
— Мили боже — намеси се отново сержантът. — Той се катери като… като…
Сержантът погледна уплашено към генерала, който се усмихна с облекчение и поклати глава.
— Катери се като червеногъза маймуна, нали? Не се безпокой. Чувал съм достатъчно подобни изрази.
— Щях да кажа „издига се като носталгичен ангел“.
— Има си хас да бе друго! — изсмя се МакАдамс и пое много дълбоко въздух, докато натискаше бутона за предаване, за да нареди двата F-15 да се насочат обратно към база „Елмъндорф“.
На борда на Мъдрец десет
След като вторият пилот се върна в кабината, командир Джийн Хамънд — главният пилот-изпитател на „Юниуейв“ му предаде управлението и се запъти към Бен Коул, без да бъде сигурен дали да го прегърне или да го цапардоса.
— Е, Бен, какво се случи с Намигвачко?
— Аз… наистина не бих искал да го наричате така.
Забеляза как чертите на пилота се изостриха в изблик на гняв.
— Когато едно глупаво парче силиций се опитва да ме убие, ще го наричам както си искам! Кажи сега, какво, по дяволите, стана?
— Не знам.
— Но… ти каза, че ти трябва време, а после го изключи успешно.
— Не, казах, че трябва да проверя, за да съм сигурен, че ако изключа компютъра, това няма да ни свали във водата, което и сторих в крайна сметка — проверих серия от… данни. Програмата бе изключила връзката с дистанционното, но в някаква сложна последователност и аз не знам защо.
— Значи не знаеш какво се е повредило?
— Не знам.
— Не знаеш дори дали проблемът ще се повтори?
— Не знам.
— Но ти каза на генерал МакАдамс, че за тази вечер сме свършили. Знаеш, че шефовете на компанията слушаха, нали?
— Да.
Хамънд въздъхна и поклати глава.
— Тогава дано Бог бъде милостив към всички нас, Бен. В най-добрия случай ни остава поне още един изпитателен полет, за да направим този проект продаваем, а като познавам МакАдамс, мога да се обзаложа, че висим на косъм.
— Знам това — отвърна тихо Бен, а съзнанието му вече бе заето с възможностите да намери и да поправи навреме може би един-единствен пропуск в софтуерна програма, състояща се от над шест милиона реда бинарни кодове. „Ако имам късмет, помисли си той, бих могъл да приключа с тази работа, преди да закръгля седемдесет години.“
„Юниуейв“ обаче трябваше да реши проблема за четирийсет и осем часа.
Втора глава
Вторник, ден втори
Ванкувър, Британска Колумбия, Канада
8:25 часът сутринта