Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Почакайте, не прибързвайте и с това — отвърна Бен Коул. — Работя по проблема.
— Мъдрец — рече Камински, — виждаме ви на петнайсет метра височина и със скорост триста мили в час.
В слушалките им изръмжа гласът на Хамънд:
— Да бе, и Намигвачко е натиснал ръчките ми за газта до дупка. Би ли могъл някой там при вас да провери дали по пътя ни няма някой остров или нещо друго?
Завръщането на Бен Коул в ефира бе белязано от вик:
— Добре! Виновникът е нашият компютър. Давайте, изключвайте радиовръзката.
Камински натисна един от бутоните на интеркома и предаде съобщението на инженера, който се намираше на команден пулт само на три метра от него.
— Прекъсвайте. Добре, доктор Коул, връзката е вече история. Сега управлението освободено ли е?
— Не — отвърна Хамънд. — По дяволите, още сме блокирани! Бен? Какво става там отзад, мамицата му?
Каналът утихна в продължение на няколко безкрайни секунди, през които един от операторите в ауакса се изправи бързо от мястото си, приближи и си проби път към генерала и Камински. Разтревоженото му изражение означаваше, че се е породила нова опасност.
— Какво има? — сопна се Камински.
— По курса му има… проблем — отвърна операторът от изпитателния екип.
Вниманието на Камински се насочи към оператора, без да изпуска от очи данните на екрана.
— Казвай — рече той.
— Според данните на радара ми по курса му на около четирийсет мили разстояние има голям кораб.
Джеф Камински се завъртя със стола си и погледна оператора в очите.
— Какво имаш предвид с това „голям кораб“?
— Мъдрец десет лети на петнайсет метра височина — отвърна операторът. — Познавам тази част от залива и знам, че целта пред него е голям кораб.
— И е на пътя на Мъдреца? Голям кораб?
— Да, сър. Курсовете им водят към сблъскване. Корабът е на курс сто и двайсет градуса, движи се под прав ъгъл към нашия човек.
— И е достатъчно голям, та надстройката му да е на петнайсет метра от водата, така ли?
— Ако е супертанкер, който излиза от пристанището Валдес — да. Корпусът му ще е по-висок от петнайсет метра. Ако самолетът се удари в него, то ще стане под прав ъгъл. Дори да отмине кораба, самолетът ще се блъсне в един от хребетите на остров Хичинбрук, който се намира на още двайсет мили по курса му.
Генералът улови оператора за рамото.
— Искаш да кажеш, че това е натоварен танкер?
Мъжът кимна.
— Според данните от радара той е натоварен, дълъг триста метра супертанкер, който се движи на югоизток, излиза от протока на остров Хичинбрук към залива Принц Уилямс. Подобни кораби обикновено са високи най-малко двайсет и един метра, когато са натоварени — отговори операторът и с изумление видя как генералът изведнъж се врътна и изчезна.
Джеф Камински въздъхна и кимна, след което се обърна отново към екрана си.
— Дръж ме в течение — каза той и веднага съжали за изречените думи, осъзнавайки безсмислеността им. — Мъдрец десет — продължи Камински, — как върви работата по прекратяването на връзката?
Главният специалист по софтуера отговори напрегнато:
— Не мога просто да изключа компютъра, без да знам с кой канал имам проблеми.
— Доктор Коул? Чуйте ме. Разполагате максимум с около две минути, за да изключите онова нещо и да върнете отново управлението в ръцете на пилотите си.
— Опитвам се… изчакайте — отвърна Коул. — Може да ми потрябват повече от две минути. В момента правя аварийна диагностика на програмата.
— Не разполагате с повече време, докторе. Налага се да дръпнете шалтера, в буквалния смисъл на думата. Да рестартирате компютъра или нещо поне толкова драстично.
— Какво става? — намеси се Хамънд. — Какво означават тези две минути?
Джеф Камински въздъхна тихо, докато преценяваше колко да им каже.
— Има… вероятност на пътя ви да се появи препятствие. Трябва или да промените курса, или да се издигнете… в рамките на две минути.
На около седем метра от дъното на салона на ауакса генерал МакАдамс замени слушалките си и посочи към едно „прозорче“ в комуникационния пулт, след като привлече вниманието на един млад сержант.
— Бързо ми наберете УКВ-честота триста двайсет и две, точка четири.
— Слушам, сър — отвърна сержантът, набра числата и вдигна победоносно палец.