Драконът
- Автор: Кристенсен Том
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 9786191610433
- Переводчик: Василена Старирадева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Драконът». Краткое содержание книги:
В Норвегия от затвора е освободен финансистът Йоаким Жаклин. Полицията следи всяка негова стъпка, непознати го подслушват със супермодерна апаратура, а журналисти искат да разберат защо е предпочел да отиде в затвора, но да мълчи по време на съдебния процес по обвинение в крупни финансови престъпления. Той обаче сега иска само едно – да си върне сина, който се е отчуждил от него през времето, прекарано в затвора.
Междувременно високо в политическата власт един министър се кани да приема поздравления за добре свършената си работа по време на кризисна ситуация в чужбина, ала това, което не му дава мира, е мисълта: Никой не бива да разбере за операция Дракон !
Но Далайла, Йоаким и едно петнадесетгодишно момче, в чиито pъце попада дипломатическо куфарче с особено важна информация, са на път да променят всичко.
След шеметна кариера в банковата сфера, индустриалния мениджмънт и международното финансово консултиране Том Кристенсен се превръща в един от най-популярните норвежки автори в криминалния жанр. Най-успешните му трилъри са Дракона и, Царството на мъртвите. Носител е на наградата Ривертон за най-добър криминален роман.
Караха през тунел "Фестнингс", поеха по изхода към Шьойен, след това покрай улица "Хофсвайен" и магазин "Рими" от лявата страна и накрая в един паркинг в район с множество четириетажни, кафявочервени тухлени сгради с добре окосени тревни площи между тях.
Мортен откри едно свободно място за паркиране.
Възрастна двойка беше на път да заключи входната врата, след като влезе в един от блоковете малко по-надолу. Жената теглеше пазарска количка след себе си.
Един черен джип обърна при паркинга и изчезна в посока към главния път. Няколко деца караха велосипеди в кръг по асфалта малко по-навътре между жилищните блокове. Иначе нямаше нищо друго за гледане.
– Ето го – заяви Мортен и изключи двигателя. Той се наведе към предното стъкло и посочи. – Ето там, на първия етаж. Надявам се да си намериш нещо друго много бързо.
4.
Далайла Таха изчака влакът напълно да е спрял на Осло Ес, преди да се изправи. Всички други пасажери, които седяха във вагона, вече бяха станали и се бяха наредили в редица, за да излязат.
Слънцето грееше през прозорците. Една коса и ясна пролетна светлина, нещо напълно различно от това, с което бе свикнала в Хартум. На слънчевата светлина прозорците изглеждаха мръсни.
Далайла смъкна пътната си чанта и куфара от мястото за багаж и застана зад една пълна жена с чанта, висяща от рамото ѝ и с по едно дете за всяка ръка. Те я дърпаха. Жената се скара на двете деца, две момчета, с все по-твърд и сподавен глас и от нея се изтръгна въздишка на облекчение, когато чуха острите звуци от системите със сгъстен въздух, а след това и вратите на влака, които се отвориха.
Далайла се спря за няколко секунди, след като бе стъпила на перона. По посока към ескалаторите доста по-напред се движеха забързани гърбове с ръце отзад, които теглеха куфари на колелца, или приведени рамене, натежали от чанти, куфарчета и раници.
Отново усети страхът да пълзи към нея, страх, който бе продължавал от няколко седмици досега. Адреналинът, който пулсираше във вените ѝ, изтръпването по кожата, докато очите ѝ инстинктивно започваха да търсят възможни пътища за бягство. Тя разтърка очи, два пъти вдиша и издиша дълбоко и последва гърбовете.
Беше в Осло за трети път, но за първи път идваше с влак и сама. Другите два пъти бяха цяла делегация от хора, с Арве Магне Ферен най-отпред. Тогава бяха посрещнати като официални гости на властите в Норвегия, бяха развеждани в лимузини, отсядаха в хубави хотели и поздравяваха безбройно много политици и бюрократи, облечени в костюми. Но не и този път. Сега тя бе тук със съвсем друга мисия от това да бъде представяна като успешен обект на рехабилитация пред норвежките дарители и преса.
Дотук пътуването беше безпроблемно. Бе преминала през паспортния контрол във Франкфурт без никакви въпроси. А и пътуването във влака по-нататък през Копенхаген на отделни моменти беше почти приятно, ако не беше мисълта за това, което трябваше да направи и заради което беше пропътувала целия път до Осло.
Далайла застана на ескалатора. Не смееше да срещне погледите на потока от пътници, които слизаха по съседния ескалатор надолу към перона. Само от мисълта, че можеше да го види, усети как ток преминава през тялото ѝ.
Слезе от ескалатора и стигна до голяма зала. В банка от другата страна обмени 500 евро за норвежки крони.
Няколко минути по-късно беше стигнала стоянката на таксита. Настани се на задната седалка на едно свободно такси, извади написаната на ръка бележка от дамската си чанта и я подаде на шофьора. Той я прочете, извърна леко глава назад и каза:
– От Уганда ли сте?
– Не – отвърна тя и демонстративно погледна през страничното стъкло, за да покаже, че не е заинтересувана от някакъв разговор.
– ОК – отвърна мъжът и включи колата на скорост. – Хотел "Рика Хелсфюр".
Хотелската стая беше малка и спартанска, но изглеждаше чиста. Дръпна пердетата, остави куфара на леглото и го отвори. От вътрешната страна на капака му извади дебелия кафяв плик за писма. Огледа се наоколо, търсейки място, където би могла да го скрие. Влезе в банята, погледна лавицата под мивката, но се отказа. Отново отиде в стаята, отвори вратите на шкафа, но не намери добро скришно място. Накрая го остави под матрака на леглото. Там можеше да остане до следващия ден.
Разопакова чантата и куфара си и прибра дрехите в гардероба. След това седна на края на леглото, опита се да контролира дишането си, което беше на пресекулки.
"Не е случайно, че идваш в деня, в който Йоаким излиза на свобода – промърмори си тя. – Не се опитвай да си въобразяваш нещо друго.