Драконът

8.

Адвокат Кени Бидерман всяка година очакваше с нетърпение този момент. Гъделичкаше го. Знаеше, че е хлапашко, може би направо детинско, но някога той бе програмиран по този начин.

Затова, когато извади белия си, двуместен, класически "Ягуар" от гаража тази сутрин, констатира, за свое успокоение, че това беше денят; слънцето грееше, а температурата стигна 15 градуса. Затова той отново влезе, донесе ръкавици за шофиране и едно малко по-дебело яке, смъкна покрива на автомобила, настрои отоплението на максимум и потегли окуражен в посока към офиса. Този феномен, повтарящ се всяка година, му донесе почти същото усещане, както когато преди близо трийсет години – пази Боже – бе получил парите и разрешение от баща си да се настани зад волана на неговия "Мерцедес", сам, за първи път. Тогава, както и сега, той потегли спокойно, контролирано, внимателно, със скорост под ограничението, така че удоволствието да продължи по-дълго. Усети как вятърът преминава през светлата му гъста коса.

Далайла Таха му звънна скоро след като си бе свалил якето и бе седнал зад бюрото в един от новоремонтираните офиси на адвокатска фирма "Бидерман & Дал", точно до площад "Грев Веделс" в центъра на Осло. Изглеждаше колеблива, но говореше добре английски, може би дори малко по-добре от самия него, и се уговориха да се срещнат в четири часа същия следобед в хотела, в който живееше, стая 722.

И така, малко преди четири часа той паркира пред хотел "Рика Хелсфюр", за да се срещне с новия си клиент за първи път. В течение на деня температурата се беше покачила с още няколко градуса и стигаше 17. Но въпреки че покривът на колата все още беше свален и времето беше топло и пролетно, не беше останало и грам от доброто чувство, което той имаше същата сутрин. Не беше напълно сигурен дали така беше спокоен. Още откакто приятелят му адвокат в Марбела Йостайн Конти се бе свързал с него преди няколко дни, той усещаше, че тази задача малко се отклонява от онова, с което всъщност искаше да се заеме. Но Йостайн Канти му бе помагал с много доходоносни клиенти в миналото и той не можеше просто да каже "здравей" и "не". Сега най-малко имаше нужда да се среща с нея. Причините за това некомфортно чувство бяха много. Първо: тази клиентка беше африканка. Не че той имаше нещо против африканците, просто такъв човек имаше изходна точка, културен и социален произход, които му бяха напълно чужди. Никога преди това не бе имал за клиент африканец, нито пък особено силно желание да има такъв. Щеше ли да успее да говори и да разбира такава жена, въпреки че тя говореше практически английски? Освен това най-вероятно, както Йостайн бе казал, тя можеше да бъде в някаква опасност. Това го тревожеше най-много, трябваше да го признае. Не беше разпитвал Йостайн за подробности, а може би трябваше. Всичко, което Йостайн бе казал, беше, че тази африканка от Судан притежаваше деликатна информация, за справянето с която се нуждаеше от съвет и помощ. Йостайн нямаше какво повече да каже, като се изключи, че се беше запознал с нея през онези месеци от миналата година, когато бе имал поръчение в столицата на Судан, Хартум. Бидерман не можеше да разбере Йостайн по друг начин, освен че вероятно са имали интимна връзка, без Йостайн да го казва директно.