Записки на стария мръсник

– Централният ни аутфилдер се върна обратно на небето благодарение на една от твоите ножовки, купена от "Сиърс-Роубък" за $3.50.

Бъгси се засмя.

– Човек като мен може да ти се изпикае в окото и да ти предложи ментов сироп, затова съм тук, където съм.

– Коя е красавицата? – попитах го.

– А, това е Хелена. Хелена, това е Тим Бейли, най-лошият мениджър в бейзбола.

Хелена кръстоса тези найлонови неща, наречени крака, и аз простих на Криспин за всичко.

– Приятно ми е да се запознаем, г-н Бейли.

– Ахъм.

Мачът започна, старата история. На 7-ия ининг ни водеха с 10 на 0. Бъгси се чувстваше дяволски добре тогава, пипаше краката на тази мадама, отриваше се о нея, държеше целия свят в джоба си. Обърна се към мен и ми подаде една петдоларова пура. Запалих.

– Този тип верно ли беше ангел? – попита ме той, леко ухилен.

– Каза да му викаме за по-кратко Джей Си, да пукна, ако знам.

– Всеки път щом ангелите оплескат работата, сякаш Човекът надвива Господа – рече той.

– Не знам – казах аз. – Обаче си мисля, че да ти отрежат крилете, е все едно да ти отрежат кура.

– Може би е така. Но според мен силните движат нещата.

– Или смъртта слага точка на нещата, кое от двете?

Извадих люгера и го опрях в тила му.

– За бога, Бейли! Опомни се! Ще ти дам половината от всичко, което имам! Не, ще ти дам всичко, което имам – тая мадама, всичко, далаверата, – само махни тоя патлак от главата ми!

– Ако мислиш, че да убиеш, е проява на сила, тогава опитай нещо силно!

Натиснах спусъка, беше ужасно. Люгер. Части от черупчеста глава, мозък и кръв навсякъде – по мен, по найлоновите ѝ крака, по роклята ѝ...