Пощенската картичка

Кали мразеше да стои на закрито при дъжд, но когато през зимата ги засипваше снегът, бе като в приказка - бой със снежни топки, правене на снежни човеци и спускане с шейни по стръмния склон. Понякога помагаше в голямата кухня с нани и прислужницата, Ефи Дръмонд, която знаеше цял куп истории за водни духове и страшни призраци в мъглата. На Кали й позволяваха да оближе купата за печене и да си отреже парче от тестените сладкиши или пък да рисува с цветни моливи в книжките за оцветяване. Но днес трябваше да затвори очи и да се преструва, че спи, така че Марта да напусне детската стая на тавана - със зарешетени прозорци и оградена с предпазна месингова решетка камина на въглища - и да остави мистър Дапъл, кончето люлка, да пази вратата, която винаги бе открехната, в случай че Кали се уплаши от нещо през нощта.

Кали обичаше спалнята си с месинговия креват и завивката в стил „пачуърк“. Имаше своя собствена тоалетка с чекмеджета, ароматизирани с клончета от лавандула, в които роклите й бяха подредени върху хартиени листове. През повечето време носеше зелената си училищна униформа - престилка без ръкави и риза със златисти ивици - заедно със зелена жилетка, украсена в златисто, дебели зелени три четвърти чорапи (много я сърбеше от тях) и голяма зелена филцова шапка с панделката на училището. Нямаше търпение да се преоблече отново в килта си, ръчно изработен от вълнения кариран плат на нейния клан, клана Рос - червен със зелено и синьо каре. Леля Фий й бе казала, че второто й име е Рослин, така че може да носи носията на клана. Бе направена от майсторите производители на килтове Лоури в Глазгоу.