Пощенската картичка

Каролайн се промъкна приведена по горската пътека към заградената със стени градина на Далраднор Лодж. Държеше кървящото си коляно, защото се беше наранила, докато се катереше по Метлата на вещицата, за която Нивън Леърд казваше, че е дело на дявола. Тя знаеше, че е само един стар огънат клон, покрит с чепове, но въпреки това се бе одрала сериозно на него и я болеше, все едно наистина бе дяволско творение. Не искаше близнаците да я виждат как плаче, така че тръгна към къщи, за да може Марта да й помогне. И умираше от глад.

Беше средата на септември и къпините бяха зрели и сочни, така че кухнята ухаеше на

конфитюр, докато мисис Айбел пълнеше стари буркани от мармалади „Дънди“ 2  с рубинено желе. Сега обаче, с това болящо я коляно, Каролайн нямаше време да спира, за да събира жълъди, лешници и диворастящи гъби.

Влетя в коридора и едва не се блъсна в мъж, облечен в сако от туид и къси панталони за голф, който стоеше и се възхищаваше на снимките на стената до стълбището. Той се обърна и я изгледа - Каролайн бе с килт и с мръсни чорапи, с дебел пуловер с шарка от остров Феър 3  , опръскан с лепкави петна и с дупки на ръкавите.

- О, кой е дошъл тук, облечен в това каре? - каза мъжът, оглеждайки я с интерес.

Точно в този момент мисис Айбел се втурна в коридора и побърза да го поздрави на своя силен шотландски акцент.

- Божичко, виж се само, дете. Какво ли ще си помисли сър Лайънел? Племенницата на мис Фийби е такава хулиганка.

- Виждам, че е така - усмихна се той. - На колко години е... утре става на шест, нали така?

- На седем - тросна се Каролайн. - Сър - добави, спомнила си добрите маниери точно навреме.

Странно беше, че този старец знае кога е рожденият й ден. Може би бе дошъл, за да й донесе подарък, въпреки че никога не го бе виждала преди. Отдръпна се назад срамежливо, като забеляза, че той я оглежда.

- Бих казал, че е висока за възрастта си. Струва ми се, че е мъжкарана - засмя се той.

- И ще сте прав да го кажете. Не можеш я измъкна от гората - или от калта. Леля й винаги й носи рокли от Лондон, но да я облечеш в тях... Обаче вие не искате да чувате всичко това.

Хубаво е, че сте се върнали за Сезона4. Как е семейството ви?

Той се обърна към икономката.