Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
По насипите накладоха още огньове и пушекът от тях закри звездите. В подножието на Каер Кадарн завиха събудените от шума диви животни. Вдигнал очи за молитва към избледняващата луна, Великият крал Утър се надяваше, че не е повикал Моргана твърде късно. Моргана беше дъщеря на Утър — едно от четирите незаконни деца, които Игрейн от Гуинед роди на Великия крал. Без съмнение Утър би предпочел Мерлин да е на мястото на Моргана. Но Мерлин го нямаше от месеци, беше заминал незнайно къде (понякога ни се струваше, че никога няма да се върне). Моргана беше научила всичко, което знаеше, от Мерлин, и трябваше да заеме неговото място в тази студена нощ, в която ние блъскахме съдове и крещяхме до пресипване, за да прогоним злите сили далеч от Каер Кадарн. Дори Утър се присъедини към нашите усилия като удряше с жезъла си по ръба на укреплението, но всъщност не ни помагаше особено. Бедуйн се молеше на колене, а жена му, изгонена от родилното помещение, плачеше и призоваваше християнския Бог да прости на вещиците езичници.
Само че магиите на вещиците подействаха — детето се роди живо.
Писъкът на Норуена при раждането беше по-ужасен от всичко, което бяхме чули досега. Беше писък на измъчвано животно, беше вопъл, който разплака нощта. По-късно Нимю ми каза, че Моргана предизвикала тази болка като пъхнала ръката си в тялото на родилката и насила измъкнала бебето на този свят. Когато то се появило, цялото покрито с кръв, Моргана извикала на момичето да го вземе в ръце, докато Нимю завърже и прекъсне със зъби пъпната връв. Беше много важно първият човек, който държи бебето да бъде девствено момиче. Девойчето затова и чакаше край леглото на родилката, но уплашено от видяното, то отказа да се приближи до пропитата с кръв слама, върху която Норуена тежко дишаше и където лежеше новороденото, изцапано с кръв и сякаш мъртво.
— Вдигни го! — кресна Моргана, но разплаканото момиче избяга, така че Нимю трябваше да грабне бебето от леглото и да изчисти устата му, за да може да поеме първата си глътка въздух.
Лошите знамения продължаваха — най-напред нащърбената луна, оградена с ореол, след това девицата избяга от бебето. Най-после чухме силния плач на новороденото. Видях как Утър затвори очи, молейки се на Боговете да са го дарили с момче. Епископ Бедуйн се приближи колебливо и попита:
— Аз да вървя ли?
— Тръгвай! — изръмжа Утър и епископът се запрепъва надолу по дървената стълба. След това повдигнал полите на расото си, той хукна към залата. Влезе, остана вътре няколко секунди и хукна обратно към вала, размахвайки ръце.
— Добра новина, Велики господарю, добра новина! — викаше Бедуйн, докато несръчно се катереше по стълбата. — По-добра не може и да бъде!
— Момче — промълви Утър.
— Момче! — потвърди Бедуйн — Чудесно момче!
Бях клекнал близо до Великия крал и видях сълзи в очите му, когато той погледна с благодарност към небето.
— Наследник — каза Утър така сякаш дори не беше посмял да се надява, че Боговете ще чуят молитвите му. Той избърса с ръка сълзите си и се обърна към епископа — Кралството е спасено, Бедуйн.
— Слава Богу, Велики господарю, спасено е — съгласи се Бедуйн.
— Момче — каза Утър и изведнъж огромното му тяло се замъчи в ужасен пристъп на кашлица, който го остави без дъх. Когато отново можеше да диша, Утър пак повтори:
— Момче.
След малко дойде и Моргана. Тя се изкачи по стълбата и просна набитото си тяло пред Великия крал. Златната й маска блестеше, покрила ужасното й лице. Утър докосна рамото й с жезъла си.
— Стани, Моргана — каза той и затърси из дрехата си златна брошка, за да я възнагради.
Но Моргана не пожела да вземе наградата.
— Момчето — каза тя и гласът й прозвуча злокобно — е сакато. То е с посукан глезен.
Бедуйн се прекръсти. Това беше най-лошата прокоба през тази студена нощ.