Огнен лед
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Numa Files: Kurt Austin #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огнен лед». Краткое содержание книги:
В сърцето на бившия Съветски съюз, минен магнат се е провъзгласил за новия руски цар. Заявявайки, че е пряк наследник на Романови и с подкрепата на милиарди долари, той е решен да свали нестабилното руско правителство. Несъгласието на САЩ не може да го спре. Една вътрешна криза би отклонила общественото внимание в Америка, макар и за известно време, а той знае как да я предизвика…
Изпълнена с напрегнато действие и богато въображение — запазена марка на автора — книгата „Огнен лед“ е блестящо произведение на майстора на приключенския жанр.
— Добре. Слезте при нас! Не се притеснявайте — добавя Якилев с лоша усмивка. — Ще се опитам да не ви застрелям.
Капитанът оставя слушалката и буди Сергей, който вони на алкохол. Налива му чаша силно кафе без захар.
— Дръж същия курс на юг. Връщам се след малко. А сгазиш лука, а съм те лишил от водка чак до Константинопол.
Тавров бърза надолу и отваря внимателно вратата, почти в очакване да го посрещне облак куршуми. Якилев го чака. Застанал е широко разкрачен и с ръце на хълбоците. На пода спят четирима казака. Пети седи преметнал крак връз крак и държи карабина.
— Защо ме събудихте? — пита недоволно Якилев.
— Елате с мен, моля — отвръща капитанът и излиза. Спускат се върху потъналата в мъгла главна палуба и тръгват към кърмата. Тавров се надвесва над парапета и вперва поглед в тъмата, погълнала широката им пенеста диря. Той остава така няколко секунди и казва:
— Някакъв съд ни следва.
Якилев го гледа подозрително и свива шепа край ухото си.
— Вие сте се побъркал. Не чувам нищо, освен шума на този загубен кораб.
— Вие сте казак — казва Тавров. — Значи разбирате от коне, нали?
— Естествено — сопва се майорът с презрително сумтене. — Че кой не разбира?
— Аз например, но пък разбирам от кораби, за сметка на това и ви казвам, че ни преследват. Един от цилиндрите на този съд не работи. Мисля, че е същата гемия, която ни следваше през деня.
— Е и? Какво от това? Нали сме в морето? Рибата се въди в морето, нали така?
— На такова разстояние от брега няма риба. — Тавров се ослушва пак. — Няма съмнение: лодката е същата и следва нашия курс.
Майорът се впуска в дълга серия псувни и удря по парапета.
— Трябва да им се измъкнете.
— Няма как! Не и с една машина.
Лапата на Якилев грабва реверите на капитана и го изправя на пръсти.
— Не ми разправяйте на мен кое е възможно и кое не е — крясва той. — Трябваха ни седмици, за да се домъкнем от Киев. Температурата беше тридесет градуса под нулата. Вятърът шибаше лицата ни като с бич. Такава буря през живота си не бях виждал. Тръгнах с пълна сотня5. Сам виждате какво е останало от нея. Другите останаха в степите, за да ни пазят тила през линиите на германците. Ако не ни бяха помогнали татарите, никога нямаше да се доберем до Одеса. Но ние успяхме. И вие трябва да го сторите.
Тавров овладява кашлицата си.
— В такъв случай, ще трябва да сменим курса и да угасим светлините си.
— Ами, направете го! — нарежда офицерът и отпуска желязната хватка.
Капитанът овладява дишането си и бърза назад към мостика със следващия го по петите казак. Когато наближават стълбата, която води в рубката, отгоре блясва ярък правоъгълник светлина. Няколко души излизат на платформата, а зад гърба им остава отворената врата.
— Бързо вътре! — крясва Якилев.
— Искаме да подишаме чист въздух — обяснява женски глас с немски акцент. — Вътре ще се издушим.
— Моля ви, мадам — казва майорът с по-мек тон.
— Щом настоявате — отвръща жената след миг. С видима неохота изблъсква останалите в кабината. При обръщането, Тавров различава профила й. Има волева брадичка и съвсем леко чип нос.
Един от казаците се провиква:
— Не можах да ги удържа, господин майор.
— Прибирай се вътре и затвори тази врата, преди да е чул целия свят глупавите ти извинения.
Войникът изчезва и захлопва вратата. Докато Тавров зяпа нагоре към затворената врата, дебелият пръст на майора се забива в рамото му.
— Нищо не сте видял, капитане — съобщава му казакът с дрезгав глас.
— Тези хора…
— Нищичко! За бога, човече! Не искам да ви убивам.
Тавров се мъчи да отговори, но от устата му не излиза и звук. Усеща промяна в поведението на кораба и се дръпва от Якилев с думите:
— Трябва да вървя на мостика.
— Какво е станало?
— Няма никого на руля. Нима не усещате? Онзи глупак, първият помощник, пак се е насвяткал.
Тавров се изкачва пръв в рубката. В светлината на компаса вижда рулевото колело да се завърта ту в една, ту в друга посока, сякаш движено от невидими ръце. Капитанът влиза вътре и се спъва в нещо меко и стенещо. Ругае с мисълта, че помощникът му се е напил до несвяст. Запалва лампата и разбира, колко е далеч от истината.
Помощникът лежи ничком върху металната палуба, а около главата му има локва кръв. Гневът на капитана се превръща в уплаха. Коленичи до младежа и го обръща. Насреща му зейва като втора уста огромна рана — гърлото е прерязано.
5
Сотня — казашко подразделение, с численост от сто човека.